ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1014
София, 22 юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 15 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 28.09.2010 г. по гр.д. № 2307/2010, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 21.06.2010 г. по гр.д. № 208/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът ЖП Секция, К., представлявана от адв. Св. К. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за съотношението между намаляването на обема на работата и съкращението на щата като основания за уволнение и за наличието на действително съкращение, когато сходна длъжност се открива в друг отдел, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Ц. А. А., представлявана от адв. Н. П. от ПАК, я аспорва, като счита, че въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е работила при ответника като “специалист наеми ІІІ ст.” в сектор Управление на собствеността. По щатното разписание от 01.04.2009 тази длъжност не съществува. Със заповед от 01.09.2009 г. тя е създадена в сектор Управление на собствеността и кадастър и е запазена до 31.12.2009. И. е съкратена считано от 14.12.2009 г. и последващите промени нямат значение за наличието на съкращение. Уволнението е незаконосъобразно, тъй като не са представени и никакви доказателства за намаляването на обема на работата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съкращението на щата и намаляването на обема на работата са различни основания за уволнение и когато заповедта за уволнение се основава на двете, за да е законна, е достатъчно е наличието на едното от тях, тъй като са съвместими. В случая при липсата на действително съкращение, заповедта би била законна, ако е доказано намаляването на обема на работата. Съдът е съобразил и установената съдебна практика, че съкращението трябва да предхожда прекратяването на трудовия договор.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 28.09.2010 г. по гр.д. № 2307/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.