О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
С., 31.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.515 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №11 от 11.02.11г. по гр.д.№382/10г. на Габровския окръжен съд е потвърдено решение №479/15.10.10г. по гр.д.№1546/08г. на Габровския районен съд в обжалваната част, с която е бил отхвърлен предявеният от П. И. П. и В. П. П. срещу И. П. П. иск за делба на първи етаж от сграда с идентификатор №14218.520.32.4 по кадастралната карта на [населено място].
Въззивният съд е приел, че жилищната сграда, в която се намира процесният първи етаж, е проектирана и построена като еднофамилна, въпреки допуснатите отклонения от архитектурния проект, които обаче не са довели до обособяването на два самостоятелни жилищни етажа. Затова делбата на първия етаж, отделно от втория, не може да бъде допусната. Съдът се е позовал на заключението на тройната техническа експертиза, както и на одобрения през 2010г. архитектурен проект, който тепърва предвижда обособяване на два самостоятелни жилищни етажа чрез извършване на преустройства в сградата. Приет е за неоснователен доводът на ищците, че след като в кадастралната карта двата етажа имат отделни идентификационни номера, то те са самостоятелни обекти. Съдът е изложил съображения, че администрацията е била длъжна да зачете нотариалния акт, с който ищцата В. П. се легитимира като собственик на втория етаж, но в съдебния процес се преценява дали този етаж представлява отделен обект на собственост, или сградата в действителност е еднофамилна, както сочат данните по делото.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците П. И. П. и В. П. П.. Те считат за неправилен изводът на въззивния съд, че първият етаж от сградата не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. В изложението към жалбата се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, а е препратил към мотивите на първата инстанция, освен това не отговорил на въпроса върху каква част от наследството на Ц. П. има права ответникът И. П. и защо, след като са посочени доказателства за обособяването на два жилищни етажа, вторият от които е продаден на В. П., следва да се дават на ответника повече права от законоустановените. Изложено е и оплакване за неправилност на извода, че вторият етаж не е обособен като самостоятелен. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без обаче този въпрос да бъде формулиран от жалбоподателите и без обосновка с какво разглеждането на конкретното дело от ВКС ще допринесе за развитието на правото.
Ответникът в производството И. П. П. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – жалбоподателите не са поставили правен въпрос, който да свържат с посоченото от тях основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, те сочат само оплаквания за неправилност на въззивното решение, които представляват основания по чл.281 от ГПК, а не по чл.280, ал.1 от ГПК, затова не могат да бъдат разгледани на този предварителен етап от касационното производство. Но дори да се приеме, че се поставя същественият за делото въпрос на какви изисквания следва да отговаря един жилищен етаж, за да се приеме, че той е самостоятелен обект на правото на собственост и може да бъде предмет на делба, пак не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по въпроса има установена съдебна практика и въззивното решение е в унисон с нея. Приема се, че всеки жилищен етаж следва да отговаря на изискванията на строителните правила и норми за необходимите помещения, от които се състои едно жилище. Само в тези случаи той е самостоятелен обект на правото на собственост и може да бъде предмет на делба. Данните по настоящото дело сочат, че както към момента на построяване на сградата, така и към момента на прехвърляне на собствеността на втория етаж с нот.акт №65/97г., така и към момента на делбата, сградата все още е еднофамилна, тъй като не са извършени предписаните от архитектурния проект от 2010г. преустройства за обособяването на два самостоятелни жилищни етажа. Този извод следва не само от тройната техническа експертиза, но и от единичната, с уточненията на вещото лице, направени в съдебно заседание. При това положение изводът на въззивния съд, че не може да се допусне делба на първия етаж от сградата, който не е самостоятелен, съответства както на данните по делото, така и на утвърдената съдебна практика по делбените дела.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11 от 11.02.11г. по гр.д.№382/10г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: