3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
С., 08.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 834/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Държавен фонд „Земеделие” – [населено място] срещу Определение от 14.05.2012 г. по ч.гр.д. № 2803/ 2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Определение от 10.09.2009 г. по гр.д. № 12103/ 2009 г. на СРС, 76 с., с което е обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения на 10.04.2009 г. изпълнителен лист срещу длъжника [фирма] – [населено място] поради непредставяне от заявителя на доказателства,че е предявил в едномесечен срок на иска по чл. 422 ГПК, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че само неспазването на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, не е достатъчно за обезсилване на изпълнителния лист, като съдът не е съобразил че искът по чл. 422 ГПК е предявен в указания срок, по който иск се е развило съдебно производство на две съдебни инстанции, и тъй като има корелативна връзка между заповедното производство и исковото по чл. 422 ГПК, съдът не следва автоматично да обезсилва изпълнителния лист, а при съпоставяне с цялостното развитие на производството по иска по чл. 422 ГПК. Жалбоподателят счита, че този въпрос е от значение за развитие на правото, което обосновава с постановеното решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК, въпреки което изпълнителният лист е обезсилен, а поради паралелното развитие на двете производства – заповедно и исково – той не е могъл да съобрази процесуалните си действия и по двете, преди да знае как ще приключи всяко от тях. В Изложение на основанията за касационно обжалване сочи, че указаният от съда едномесечен срок по чл. 415 ГПК, е срок за предявяване на иска, а не срок, в който заявителят да представи доказателства затова и че след изтичане на срока, съдът следва да изчака изтичане на разумен срок, в който заявителят да представи доказателства, че е предявил иска, а не почти незабавно да обезсили заповедта и изпълнителния лист. Заключава, че по този въпрос има неяснота, както и че не е уреден от закона въпросът как следва да се процедира, когато титулярът на един изпълнителен лист, който е обезсилен, има решение, с което е признато съществуването на вземането.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като сочи установената съдебна практика по въпроса за задължението на заявителя да представи доказателства за предявен в срока по чл. 415 ГПК иск по чл. 422 ГПК, което изключва основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е обезсилена на основание чл. 415 ал. 2 ГПК заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, затова намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил определението на районния съд по чл. 415 ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, по съображения, че кредиторът не е представил в заповедното производство в дадения срок по чл. 415 ал. 1 ГПК, който изтича на 31.08.2009 г., доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си, какъвто иск е предявил на 27.08.2009 г. и каквито доказателства е представил с молба от 14.09.2009 г. – след обезсилване на заповедта и изпълнителния лист.
Разрешеният по делото релевантен процесуалноправен въпрос е: за да спази изискването на чл. 415 ал. 1 ГПК заявителят следва да предяви в едномесечен срок искът за установяване на вземането по чл. 422 ГПК или в същия срок и да представи в заповедното производство доказателства за предявяване на иска. Останалите изложени от жалбоподателя въпроси не са релевантни за делото, тъй като по тях въззивният съд не се е произнесъл.
Изложеният процесуалноправен въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС:Опр.№115/11. 02.2010 г. по ч.т.д.№91/2010 г. на ІІ ГО, Опр.№53/25.01.2010 г. по ч.т.д.№16/2010 г. на ІІ ТО, Опр.№123/2.01.2010 г. по ч.т.д.№736/ 2009 г. на І ТО, Опр.№133/29.01.2010 г. по ч.т.д.№ 41/2010 г. на І ТО, Опр. №490/21.06.2010 г. по ч.т.д.№254/2010 г. на І ТО, Опр.№124/ 27.01. 2010 г. по ч.т.д.№20/2010 г. на І ТО, която е в смисъл, че доказване от кредитора, че е предявил иска по чл. 415 ал. 1 ГПК в едномесечен срок от уведомлението, включва както постъпването в съответния съд на исковата молба за установяване на вземането, така и представяне пред съда по заповедното производство на доказателства затова. Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 14.05.2012 г. по ч.гр.д. № 2803/ 2012 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: