О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
гр.София, 04.08.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №860 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Г”Е. , гр. П., против решението от 27.02.2009г., постановено по гр.д. №930/2008г. на Пернишки окръжен съд, с което след като е отменено частично решението от 05.11.2008г. по гр.д. №2963/2008г. на Пернишки районен съд, са уважени предявените от П. К. В. от гр. П., срещу „Г”Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последният – частично.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата П. К. В. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като частично е отменено първоинстанционното решение, са уважени предявените от П. К. В. от гр. П., срещу „Г”Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последният – частично.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното основание чл.325, т.9 от КТ, тъй като не е налице елементите от фактическия състав на приложеното основание за уволнение. Прието е, че невъзможността на служителя да изпълнява възложената му работа на гежолог поради инвалидност, установени със заключение на ТЕЛК, както и липса на друга подходяща работа за здравословното му състояние, не са установени, тъй като съдът не възприел като такова решението на ТЕЛК за заболяването и процента на инвалидност, издадено година преди уволнението, а за длъжностите, които не може да заема – чрез препращане към първото решение в последващо решение по частична експертиза.
Съществените по спора за законност на уволнението по чл.325, т.9 от КТ материалноправни въпроси за невъзможността на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до инвалидност и за липсата на друга подходяща за здравословното състояние на служителя работа са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС, отразена и в приложените от касатора решения. Формирани са фактически изводи в конкретността на казуса, въз основа на които са прецени експертните решения на ТЕЛК, които са действали към момента на уволнението, с оглед необходимостта със заключението на ТЕЛК да се определи болестта, довела до инвалидност, да се посочи, че това състояние на служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение, както и подходящата работа за здравословното му състояние, в съответствие с правната норма на чл.325, т.9 от КТ и установената практика на ВКС, обезпечаваща точното прилагане на нормата. Поради това не може да се приеме, че релевираните въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Представените от касатора решения на съдилищата не сочат на противоречива практика по релевираните въпроси, тъй като по всеки от споровете те са разрешени с оглед на конкретната установена по делото фактическа обстановки. Поради това, че има установена практика на ВКС по приложението на нормата на чл.325, т.9 от КТ не може да се приеме, че въпросите относно елементите на това основание за прекратяване на трудовото правооотношение, са от значение за развитие на правото Не може да се приеме също, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, тъй като в случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.02.2009г., постановено по гр.д. №930/2008г. на Пернишки окръжен съд, по касационна жалба на „Г”ЕООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: