О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1015
София, 16.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4460/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. М. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], приподписана от адвокат Вл. А., АК-П., против въззивно решение на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия № 78/27.03.2013 г., постановено по гр. д. № 107/2013 г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, с която е отхвърлен предявения от Д. М. Н. против [фирма] /предишно наименование [фирма]/, [населено място] иск за обезщетение за сумата 4 214.67 лв., със законна лихва, считано от 3.02.2012 г. до окончателното изплащане, от която сума за 3 391.87 лв. за периода: 4.02.2012 г.-8.06.2012 г., като неоснователен, а за сумата 822.80 лв., поради извършено прихващане с изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Потвърдено е решението на Пернишки районен съд № 648/26.11.2012 г., с което й е присъдено обезщетението за разликата до пълния предявен размер от 4 936.80 лв., със законна лихва, считано от 3.02.2012 г. до окончателното изплащане.
С жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че решението в обжалваната част следва да се отмени и да се присъди обезщетение съгласно решението на районния съд с присъждане на разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване е посочено, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ без посочване и прилагане на съдебни решения.
За ответника по касация [фирма] не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не следва да се допусне обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е приел за установено, че трудовото правоотношение между страните за длъжността, заемана от ищцата „експерт, търговия” към Складов център-П. е незаконно прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, поради незаконосъобразно извършен подбор по чл. 329 КТ и ищцата е възстановена на предишната работа и в тази част въззивното решение е влязло в сила, не е обжалвано от ответника-работодател.
По иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ въззивният съд е установил следното:
Искът е предявен за сумата 4 936.80 лв. за периода 8.12.2011 г.-8.06.2012 г. Ответникът е направил възражение за прихващане за сумата 822.80 лв., поради изплатено на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. С исковата молба, подадена на 3.02.2012 г., ищцата е представила заверено копие от трудова книжка. Ответникът е оспорил факта на оставане на ищцата без работа за исковия период /довод в този смисъл е заявен и с въззивната му жалба/. По този довод ищцата не е взела становище, нито е ангажирала доказателства. При тези данни съдът е счел, че ищцата не е доказала оставането си без работа за времето от 3.02.2012 г. до края на исковия период, а само за времето от 8.12.2011 г. до 3.02.2012 г., за който период й се полага обезщетение в размер на сумата 1 544.93 г. Възражението на ответника за прихващане е преценено като основанелно и от тази сума е приспадната сумата 822.80 лв. Ето защо искът е уважен за разликата от 722.13 лв.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Липсва формулиран правен въпрос според общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, което е самостоятелно основание за недопускане на обжалваното решение до касация.
Не е изпълнено общото изискване за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е обосновано и специалното изискване на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, посочено в изложението.
Приложената към касационната жалба в ксероксно копие трудова книжка на ищцата не може да бъде ценена, поради липса на процесуална възможност за събиране на доказателства в касационната инстанция.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия № 78/27.03.2013 г. по гр. д. № 107/2013 г. по касационна жалба на ищцата Д. М. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: