2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1015
С., 18,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2579 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. О.-с.Г. против решение от 14.03.14 г. по т.д. № 121814 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение по т.д. № 30/13 г. на Хасковски ОС, с което е отхвърлена молбата на касатора за откриване производство по несъстоятелност на Вт.с. Е.-Х. по реда на чл.625 ТЗ, поради неплатежоспособност.
В касационната жалба са изложени основания против първоинстанционното решение, което не е предмет на касационното производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че преценката на съда, че активите надвишавали пасивите, е направена без да има оценка на активите по действителната им стойност, а стойността им е взета от баланса на дружеството. Това било в нарушение на Р 735:23.11.2006 по т.д. 446/2006 на І т.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Въпросът, дали в случая са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, е фактически, а не правен, защото се обуславя от фактите по делото и доказването им.
Твърдяното противоречиво решаване не е налице, защото с представеното Р на ВКС е прието, че опорната база на експертното заключение за изследване икономическото състояние на длъжника е бил балансът на дружеството, защото спрямо него е законодателно закрепено задължението за вярно и честно представяне на данните за имуществото.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 159/14.03.14 г. по т.д. № 121/14 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: