2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1015
С., 08.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 838/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Ш. Г. Ф. – от [населено място] срещу Определение от 24.06.2011 г. по гр.д. №2685/ 2004 на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 184 ал. 1 ГПК (отм.) и е обезсилено първоинстанцион – ното решение, с оплакване за неправилност. Жалбоподателката излага, че Определението от 28.ІХ.2009 г., с което е спряно производството по делото, не съдържа указания на съда за последиците от невъзобновяване на делото в шестмесечен срок, с което не е осигурил равна възможност на страните по чл. 4 ал. 2 ГПК (отм.) да упражняват предоставените им права. Поддържа, че като не ги е уведомил за правните последици от своя акт, за да се избегне увреждане на интересите им поради неосведоменост, съдът е постановил обжалвания акт в противоречие с принципите на правото. Иска определението да се отмени. В Молба – изложение на касационни основания сочи решения процесуалноправен въпрос и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
В съдебно заседание на 28.10.2009 г. по искане на жалбоподателя, съдържащо се в писмена молба от 28.10.2009 г., след дадено съгласие от адвокатите Х. и М. на ответницата по жалбата Н. Ш. Г. Ф. – от [населено място] производството по делото е спряно на основание чл. 182 ал. 1 б. ”а” ГПК(отм.). По молба ответницата по жалбата от 10.05.2011 г. за възобновяване, съдът е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото и е обезсилил първоинстанционното решение, по съображения, че искането за възобновяване не следва да се взема предвид, съгласно чл. 40 ГПК (отм.), тъй като се прави след изтичане на срока по чл. 184 ал. 1 ГПК (отм.).
Определението е правилно. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателката, че с определението за спиране не са й дадени указания за последиците от непоискване възобновяване в шестмесечен срок, за да се избегне увреждане на интересите й поради неосведоменост. В закона – чл. 184 ал. 1 ГПК (отм.) – е посочено какво е развитието на делото и съдбата на постановеното решение, ако никоя от страните не поиска възобновяване в 6-месечен срок от спирането. Трудно може да се приеме, че адвокатите, представляващи частната жалбоподателка, не са запознати с разпоредбите на ГПК за спиране и възобновяване на дело.
С оглед характера на подадената частна жалба, не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателката, съдържащи се в изложението по чл. 280 ГПК, отнасящи се за частна касационна жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.06.2011 г. по гр.д. №2685/ 2004 на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: