О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1015
гр.София, 04.08.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №841 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Л. В. от гр. Т., против решението от 03.12.2008г., постановено по гр.д. №350/2008г. на Ловешки окръжен съд, с което след като е отменено решението от 26.06.2008г. по гр.д. №350/2006г. на Тетевенски районен съд, е уважен предявения от М. Д. В. от гр. Л., срещу С. Л. В. иск с правно основание чл.254 от ГПК/отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответника по жалбата М. Д. В. оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е прието за установено на основание чл.254 от ГПК/отм./ по отношение на С. Л. В., че М. Д. В. не дължи сумата 8305лв., представляваща левовата равностойност на уговорено парично задължение на длъжника с разписка от 05.06.2000г. във валута 5000щ.д. към момента на падежа на задължението – 05.06.2003г., заедно със законната лихва , считано от 20.05.2005г. и 316,10лв.- разноски по делото. С решението е отхвърлен насрещния иск за заплащане на законната лихва върху сумата за периода 05.06.2005г.-20.05.2005г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въззивното решение по възражението по чл.30 от ЗЗД е постановено в противоречие с решение №379 от 12.05.2003г. по гр.д. №921/2002г. на ВКС, ІІг.о.; решение №1116 от 01.10.1999г. по гр.д. №24/1999г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №11.04.2006г. по т.д. №899/2005г. на ВКС, ТК, ІІт.о. С първото от посочените решения е прието, че страна по договор може да иска унищожаване на сключен договор поради заплашване, само ако другата страна или трето лица са възбудили основателен страх. Във второто от приложените решения е прието, че заплашването води до унищожаемост на договора, само ако е сключен в резултат на непозволени, противоречащи на закона или морала действия на едната страна, които да са предизвикали у другата страна страх, под въздействие на който тя е подписала договора. Третото решение е по проблема дали при сключен договор заявената воля, че няма да се изпълняват задълженията по него, може да се приеме за заплаха. Такъв проблем не е бил поставен за решаване по спора, по който е постановено обжалваното въззивно решение. Жалбоподателката излага доводи, че по делото не са събрани доказателства, че тя или трето лице са възбудили у другата страна основателен страх, и точно с какво поведение това е станало, както и че това е предизвикало страх у другата страна, под въздействие на който тя е подписала договора. Тези доводите са относими към касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. По тях ВКС ще се произнесе, ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че ищецът по иска с правно основание чл.254 от ГПК/отм./ не може да релевира възражение по чл.30 от ЗЗД. Счита, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение №1109 от 09.07.2003г. по гр.д. №1890/2002г. на ВКС, Vг.о. /за липсата на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск/, решение от 19.03.2007г. по т.д. №894/2006г. на ВКС, ТК,ІІг.о. /за произнасяне на съда само по надлежно въведените като предмет на спора по чл.254 от ГПК/отм./ основания за недължимост на сумата, а не и дали е налице изпълнение по каузалната сделка/ и решение №276 от 18.07.2006г. по т.д. №562/2005г. на ВКС /за правото на ищеца да избере пътя за защита – по чл.254 от ГПКотм. или по чл.97, ал.1 от ГПКотм. при нищожност на запис на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист срещу него/. Решенията не са относими към спора и към решените от въззивния съд въпроси. В случая се касае за предвиден от самия закон установителен иск – чл.254 от ГПК/отм./, в производството по който ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането на взискателя, каквито въпроси не са разглеждани в първите две от приложените решения. Последните две от приложените решение решават въпроси, каквито не са предмет на спора и не са решавани от въззивния съд, тъй като изпълнителният лист срещу ищеца не е издаден въз основа на запис на заповед и др. по чл.237,б.”е” от ГПК/отм./. Представено е и решение №608 от 03.05.1999г. по гр.д. №2354/98г. на ВКС, Vг.о., но не е формулиран и не се извлича от жалбата правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с това решение. Касаторът сочи, че въпросът за допустимостта на свидетелските показания е решен в противоречие с решение №19 от 16.01.1979г. по гр.д. №2332/78гн на ВС, Іг.о. Но в приложеното решение този въпрос е решен с оглед на клауза в договора между страните, че определени обстоятелства ще се установяват с писмен документ и с оглед на причината за неговото несъставяне. В разглеждания случай такива въпроси не са били предмет на спора и на решаване от въззивния съд. С оглед изложеното не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложените от касатора решения на ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 03.12.2008г., постановено по гр.д. №350/2008г. на Ловешки окръжен съд, по касационна жалба на С. Л. В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: