О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 226 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. М. Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 8, приподписана от адв. Д. К. от АК-Т., против въззивно решение № 149 от 22.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 307/2010 г. на Търговищкия окръжен съд, в частта му, с която като е потвърдено решение № 404 от 09.09.2010 г. на Търговищкия районен съд, постановено по гр.д. № 755/2010 г., са предоставени упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Я. М., ЕГН [ЕГН], на неговата майка Д. Я. З. от [населено място], Търговищка област. С първоинстанционното решение е определен режим на лични контакти на бащата Я. М. Х. с детето Д. Я. М., както и е определен размер на месечна издръжка за детето в размер на 80 лв., считано от влизане на решението в сила, която следва да плаща бащата Я. М. Х..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е неправилно, поради необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните правила. Не е посочено нито едно от съдържащите се в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване – хипотезите на т. 1-3, а изведеният правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на спора, е от процесуално естество и е свързан с приложението на чл. 12 ГПК. Не е посочена и не е представена съдебна практика за противоречиво решавани въпроси, свързани с предмета на делото.
Ответникът по касационната жалба, Д. Я. З. от [населено място], Търговищка област, не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 127, ал. 2 СК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът кой от родителите ще се грижи по-добре за детето с оглед неговия интерес, следва да бъде решен в полза на майката, която има постоянна работа и доходи в населеното място, където живее, живее заедно с майка си, която също би могла да й оказва помощ при отглеждането на детето, на което му предстои да започне училище, докато на бащата се налага да отсъства често и за дълго време не само във връзка с работата му, но и поради факта, че няма разрешение за постоянно пребиваване в Р Т. и тежестта за отглеждането на детето ще падне изцяло върху неговите родители.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е посочено такова основание в една от трите хипотези на закона. Релевираният от касатора въпрос по приложението на чл. 12 ГПК, свързан с евентуално допуснато от съда съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствения материал, би било основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящата инстанция намира, че изложението не съдържа правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Поставеният правен въпрос в изложението от процесуално естество е по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставения от касатора въпрос, свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 149 от 22.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 307/2010 г. на Търговищкия окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 4790/28.12.2010 г. на Я. М. Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 8.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: