О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
София, 16.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4498/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. С. Т. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат А. В. от САК против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 117/11.03.2013 г., постановено по гр. д. № 545/2012 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Казанлък, постановено по гр. д. № 1002/2012 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
С жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулиран следния правен въпрос: Вменяването на задължения на работник от страна на работодателя, механизъм за обвързване на работника с трудови задължения извън дефинираните между страните такива и обвързващото действие на вътрешноорганизационните решения на работодателя без представяне на доказателства за оповестяването им на работника, които в своята съвкупност водят до вменена материална отговорност на работника. Не се цитира задължителна съдебна практика, не са приложени съдебни решения.
За ответника по касация [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. Г. от АК-Стара З. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция по приложен списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК-не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция.
Не са изложени съображения в подкрепа на специалните основания за допустимост, на които касаторът се е позовал-т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Изложението съдържа изцяло оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които основания не са относими към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Формулираният въпрос по съществото си е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби.
Въззивният съд е обсъдил и преценил събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключенията на съдебно-икономическа и съдебно счетоводна експертизи и законосъобразно е приел, че ищецът е бил материално-отговорно лице, в каквото качество е нарушил трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 и т. 9 КТ и законосъобразно е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” на основание чл. 188, т. 3 КТ.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените за тази инстанция разноски-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие № 42121/2.07.2013 г.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд, ІІ-ри граждански състав № 117/11.03.2013 г., постановено по гр. д. № 545/2012 г. по касационна жалба на ищеца Т. С. Т..
ОСЪЖДА Т. С. Т. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 800.00 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: