О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
[населено място], 19.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 779/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Е. Й. срещу решение №174 от 13.11.2013г., постановено по в.т.дело № 447/2013г. на Шуменския окръжен съд, с която e потвърдено решение № 346 от 23.04.2013г., по гр.дело № 2791/2012г. на Шуменския районен съд и предявените срещу М. В. М. обективно съединени искове по чл. 422 ГПК са отхвърлени като неоснователни. Релевирани са оплаквания за отмяна на решението в обжалваната част на основание чл.281, т.3, пр. първо и второ ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, при допълнителните критерии по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК : 1.може ли банката да упражни правомощието си да обяви/ направи кредита предсрочно изискуем с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, въпрос решен в противоречие с решение № 58/15.04.2009г. по т.дело № 584/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, ТК; 2. следва ли в съдебното производство по установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК да представи доказателства, че изявлението е достигнало до кредитополучателя, при положение, че предсрочната изискуемост може да се изведе от клаузите на договора за кредит; 3. Следва ли кредитора да уведомява кредитополучателя за последиците от неизпълнението на договора, в случаите в които страните са уговорили в договора, че предсрочната изискуемост настъпва при съзнателно/виновно неизпълнение от страна на длъжника; 4. Следва ли предпоставката изискуемост на вземането да се извежда от разпоредбата на чл.418, т.3 ГПК, при положение, че правото да се търси защита по съдебен ред, предсрочно и в пълен размер е право на кредитора и зависи единствено от неговата оценка.
Ответницата М. В. М. не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Шуменският окръжен съд е приел от събраните по делото доказателства, че между [фирма] и М. М. е сключен договор за банков ипотечен кредит №3050/11.01.2008г., по който банката е предоставила на М. кредит за текущи нужди в размер на 25 000 лв., с кроен срок на погасяване на кредита 20.11.2027г. Правният интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК е направено възражение по издадената заповед за незабавно изпълнение от страна на длъжника М.. От датата на усвояване на кредита до датата на подаване на заявлението 24.01.2012г. М. е внесла 8 267.38 лв., с които банката е погасявала лихва за редовна главница, лихва за просрочена главница, наказателна лихва, погасителни вноски за главница и др. разходи. Обслужването на кредита е продължило до 24.11.2011г., като след издаването на заповедта и преди подаване на исковата молба за погасяването му е внесена допълнително сума от 780 лв. Към датата на изготвяне на заключението на в.л. е останала непогасената главница в размер на 24 335.30 лв. и лихва 827 лв. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен като неоснователен, окръжният съд е приел, че предмет на заявлението трябва да бъдат изискуеми вземания, което означава падежът им да е настъпил преди иницииране на производството. За да се трансформира кредита в предсрочно изискуем е необходимо не само да са настъпили обективните предпоставки / забава на длъжника в изплащането на дължимите погасителни вноски/, но волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост да бъде доведено до знанието на длъжника. Предмет на заявлението трябва да бъде изискуемо вземане, което означава падежът му да настъпил преди инициирането на заповедното производство. В процесния договор липсва клауза за автоматизъм относно правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което банката освен да отрази това обстоятелство в счетоводните си книги е трябвало да уведоми длъжника, каквито доказателства по делото не са представени. Съдът е тълкувал чл.16.2 и 16.2.1 от договора в смисъл, че правото на банката да предприеми принудително изпълнение се отнася само до вноските с настъпил падеж / възникнала изискуемост/, но не и в случаите на предсрочна изискуемост, за настъпването на която е необходимо уведомяването на длъжника.
По формулирания от касатора въпрос от значение за изхода от спора: може ли банката да упражни правомощието си да обяви/ направи/ кредита предсрочно изискуем с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, когато преди подаването на заявлението, волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем не е съобщено на длъжника ОСГТК на ВКС се произнесе с ТР №4/2013г., т.18. В хипотезата на предявен иск по реда на чл.422 , ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като кредиторът трябва да упражни правото си преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Това тълкуване на закона съдържа и отговор на втория въпрос. Третият въпрос не попада общото основание по чл.208, ал.1 ГПК доколкото съдът, след тълкуване на клаузите на договора, е приел, че в договора за банков кредит страните не са постигнали съгласие за автоматична предсрочна изискуемост на кредита при неплащане на определени месечни вноски, а въпрос по чл.20 ЗЗД по тълкуване на договора, касаторът не поставя. Четвъртият въпрос – следва ли предпоставката изискуемост на вземането да се извежда от разпоредбата на чл.418, т.3 ГПК, при положение, че правото да се търси защита по съдебен ред, предсрочно и в пълен размер е право на кредитора и зависи единствено от неговата оценка, е въпрос относим към заповедното производство, поради което не изпълнява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.1 на ТР №1/2010т. На ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В заключение, въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №174 от 13.11.2013г., постановено по в.т.дело №447 /2013 г. Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №346 от 23.04.2013г. по гр.дело №2791/2012г. на Шуменския районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу М. В. М. обективно кумулативно съединени искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че към момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение № 159/25.01.2012г. по гр.дело № 299/2012г. на Ш. в полза на банката – ищец съществува парично вземане по договор за кредит №3050/11.01.2008г. в размер на 23 506.23 лв., както и сумата от 6 419.32 лв. договорна лихва за периода от 1.08.2009г. до 23.01.2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: