3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
гр.С., 30.09.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
Председател:Н. ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
С. Б.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N692 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.12.2009г. по гр.д.№694/2009г. на С. ОС от Ф. М. В., в частта му, с която е отхвърлен иска й за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука до пълния му размер, с правно основание чл.200 КТ. Жалбоподателката поддържа, че със същото е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, коите са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът «М. Б.»ООД в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 22.01.2009г. по гр.д.№2/2008г. на Елинпелински РС, е осъдил «М. Б.»ООД да заплати на Ф. М. сумата 16 533,20 лева неимуществени вреди от трудова злополука, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 250 000лева, както и иска за сумата 90 720лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност от 01.07.2007г. до навършване на пенсионна възраст на 10.03.2028г., ведно със лихвите за забава, както и за заплащане на обезщетения за медикаменти и лекарства. Съдът е приел за установено, че на 08.09.2006г. е настъпила трудова злополука със жалбоподателката, която е работила като оператор на сушилно-ширилна машина. Трудовата злополука е установено с разпореждане на Н. №67/25.10.2006г. Установено е по делото, че първоначално са ампутирани 2-5 пръст на дясна ръка и после травматична ампутация на дланта и китката, при което е преживяла и психиатрично лечение от стреса-остро полиморфно психотично разстройство. С решение на Т. от 23.05.2007г. е призната 60%намалена работоспособност, като до 07.03.2007г. е била в отпуск по болест и от тази дата и е определена пенсия за инвалидност. Съдът е приел, че обезщетение от 35 000 лева е справедливо, като е приспаднал от същото заплатените обезщетения от направени от работодателя застраховки. Прието е също така, че тъй като понастоящем ищцата заема длъжност “служител склад “Г. продукция”, то получаваното от нея възнаграждение на тази длъжност, заедно с ползуваната пенсия за инвалидност са в по-голям размер от заплатата, която би получила на заеманата отпреди злополуката длъжност, поради което не търпи имуществени вреди от такава разлика. Присъдил и е доказаните разходи за лечение, като е отхвърлил исковете до пълните им размери. Не е приел наличие на съпричиняване на резултата поради груба небрежност от страна на пострадалия.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора- материалноправен въпрос за точното тълкуване на понятието “справедливо обезщетяване”, при иск с правно основание чл.200 КТ, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и процесуален такъв- за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, който е решаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 10.03.2008г. по гр.д.№150/2007г. на Б. АС, в което е прието, че работодателят отговаря за вредите от трудова злополука без да се търси виновно поведение на длъжностно лице.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК по поставените в изложението въпроси. Не са налице предпоставките и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В правната теория и практика е прието, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с тази практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищцата-жалбоподател неимуществени вреди от трудова злополука, тъй като същите се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не се сочат от жалбоподателката решения на други съдилища, в които да е дадено противоречиво разрешаване по идентични спорове на поставените в изложението въпроси. Не е посочена противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Не се сочи и погрешна практика на ВКС, която следва да бъде изоставена, като с оглед променените икономически и социални условия на живот, следва да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при наличие на постоянна такава даваща разрешение, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.200 КТ по справедливост се изисква всяко обстоятелство да се преценява с оглед на конкретния случай.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 08.12.2009г. по гр.д.№694/2009г. на С. ОС, в частта му, с която е отхвърлен иска на Ф. М. за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука над 16 533,20 лева до пълния му размер, на основание чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, по жалба на Ф. М. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: