4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
София, 04.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3057 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К…., чрез инспектор М. И.-Л., против решение № 64 от 16 март 2015 г., постановено по в.гр.д. № 424 по описа на апелативния съд в [Велико Търново] за 2014 г. в частта му, с която е отменено решение № 69 от 13 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 1150 по описа на окръжния съд в [гр. Плевен] за 2012 г., и е отхвърлено мотивираното искане на комисията за отнемане в полза на Държавата от Х. В. Т. от [населено място] изрично посочени поименни акции от различни дружества и суми от продажбата на бонове, акции и компенсаторни записи.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. Прави се анализ на разходите и приходите на ответника по години и се правят различни оспорвания на заключенията на съда. Оспорва се, че суми, придобити по банков път, следва да се включат в приходната част, тъй като липсват доказателства в Централния депозитар за придобиването на поименни компенсаторни бонове от трети лица. Анализ на търговията с ценни книжа е направен само на регистрираните в Централния депозитар такива и те са източник на средства, а ответникът е бил пълномощник на собственици или наследници на собственици на земеделски земи, поради което не могат да се отнесат като приходи за него получените суми. За определени години се сочи, че приходите са недостатъчни за закупуване на съответните активи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът Х. В. Т. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Въззивният съд приема решението на първата инстанция за частично неправилно. Предвид престъпленията, за които ответникът е осъден ( по чл. 257, ал. 1, пр. първо, вр. чл. 255, ал.1, вр. пр. първо, вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НК) и придобитото от ответниците в проверявания период имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т.2 ДР ЗОПДИППД /отм./, на изследване е подложен въпросът дали в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност на ответника. При преценката на произхода на средствата за придобиване на ценните книжа е счетен за правилен подходът източниците на доходи да се преценяват към периода на придобиване на съответното имущество, а не съобразно разликата между приходите и разходите на проверяваното лице за целия период на проверката по закона. Прието е, че превишението на разходите над приходите не следва да се прибавя към следващ период, тъй като ако разходите превишават приходите за определена година, те са отрицателна величина и няма как да се прибавят към следващата, защото елементите, които определят разходите, не могат да бъдат компенсирани впоследствие, докато приходите са величина, която има парично изражение и затова тя може и следва да се отчита в следващия период. При изчисленията на приходите и разходите за всяка година съдът съобразява като приходи получените преводи по банковите сметки, които имат посочено основание „сделки с ценни книжа”, без да приспада от тях сумите, изтеглени в брой от банковите сметки, защото сумите, получени от преводи, са същите, които лицето е изтеглило в брой, поради което изтеглените в брой не следва да се отчитат като разходи. Изследван е произходът на средствата за първоначално закупуване на ценни книжа, които са били предмет на продажба след това, а получената печалба е била инвестирана с нови ценни книжа. При преценката на доходите по години е прието, че следва да се съобразят онези от плащанията, които са извършени на договорно основание по банков път и да се изключат тези, в които липсва основание за плащане. За установен е приет законният източник за придобиване на бонове, регистрирани в Централния депозитар през 2002 г. и продадени след това, като придобиването на боновете е по силата на упълномощаване от бившите собственици на земеделски земи, което изключва престъпния характер на източника на средства. Съдът заключава, че за всяка година, с изключение на 2005 г., приходите на ответника надвишават разходите, направени в същата година, като разходите са покривани от печалбата от покупко-продажбата на ценни книжа, а разликата е инвестирана в покупка на нови такива.
К. съд приема, че поставените от касатора два въпроса не обосновават допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита преводите по сметките следва ли да се считат като източник на доходи, при положение, че по делото с други доказателства не е установено основанието на плащането. Този въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, тъй като не е ясно какво твърди касаторът. В мотивите си въззивният съд приема, че следва да се преценяват като приходи получените преводи по банковите сметки, които имат посочено основание „сделки с ценни книжа”, тъй като преводите са в изпълнение на договорно задължение, и е посочено, че голяма част от сделките са в период от време значително преди периода на установената престъпна дейност. Освен обстоятелството, че доказателства за извършени сделки с ценни книжа се съдържат в представените по делото документи (както сочи въззивният съд – например л. 169-190 от първоинстанционното дело), заключението на съда следва да бъде преценявано с оглед изпълнение на доказателствените задачи на страните в процеса, затова не е ясно дали с поставеното питане се твърди, че изводът като такъв е неверен, или не са съобразени надлежно събрани доказателства, или се заявява само необоснованост на заключението на съда. В касационната жалба във връзка с приемането от страна на касационния съд като приход на получени преводи по банкови сметки с пояснение, че са по изпълнение на договорно основание, касаторът сочи, че данни за придобиването на ценните книжа не са отразени от Централния депозитар. Затова накрая по този проблем следва да се отбележи, че касаторът е пропуснал (ако е имал предвид мотивите в касационната си жалба в тази връзка) да заяви какви доказателства за законност на източника на доход следва да бъдат съобразявани при съответния вид сделка, а това не е сторено от съда.
Вторият въпрос е следва ли като реализиран приход на проверяваното лице да се включват приходите от продажбата на имущество, за което не е доказан произхода на средствата за придобиване. Този въпрос също не води до допускане на касационното обжалване, тъй като подобно оплакване не е релевирано в касационната жалба – касаторът е пропуснал да заяви като оплакване срещу въззивното решение, че са осъществени разпоредителни сделки, с които са извършени трансформации на средства, за които няма данни за законен източник, а вместо това е избрал да концентрира твърденията си около приходите и разходите за конкретни години, но без да постави обуславящия въпрос за начина на определяне на приходите и разходите за съответните периоди – следва ли в случаите, когато разходите превишават приходите за определена година, те да се вземат предвид като отрицателна величина и за следващ период, а по непоставен въпрос касационният съд не е властен да допусне касационното обжалване, както обвързващо определя т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Изрично поставеният правен въпрос освен това не взема предвид действителните мотиви на съда. Въззивният съд не е отрекъл принципа, съдържащ се в поставеното питане, а напротив – прието е, че след като през целия проверяван период ответникът е извършвал сделки с ценни книжа с цел реализиране на печалба, то от съществено значение е да се изследва произходът на средствата за първоначално закупуване на ценни книжа, които впоследствие са били предмет на продажба, а получената печалба е инвестирана в нови ценни книжа. Именно в изпълнение на посочения принцип съдът е извършил анализ на приходите и разходите на ответника по години, като при приемане като средства от законен източник на банкови преводи на договорно основание и предвид прехвърлянето на надвишаващите разходите приходи за следващ период, е заключено, че за годините 2001-2012 последователно приходите надвишават разходите за всяка година поотделно и за периода като цяло. Следователно, и този правен въпрос, дори и ако бяха изложение надлежни съображения по него в касационната жалба, не обосновава допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 64 от 16 март 2015 г., постановено по в.гр.д. № 424 по описа на апелативния съд в [гр. Велико Търново] за 2014 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: