5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
София, 04.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2149 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. З. Г.-Л., против въззивното решение № 2282 от 10 декември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 2789 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2014 г., с което са потвърдени решение № 5762 от 7 август 2012 г., постановено по гр.д. № 3335 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., и както и допълнително решение№ 7311 от 7 ноември 2012 г. по същото гражданско дело, с което дружеството е осъдено да заплати на С. Д. Х. от [населено място] на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД сумата от 104501 евро, по предявения частичен от размера на 109002 евро иск, представляваща платен задатък по предварителен договор от 2008 г. за продажба и изграждане на недвижим имот в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата от 30 януари 2009 г., и в полза на Х. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд, решавайки спора по същество, безусловно е приел становището на касационния състав по предходно отменително решение по спора на ВКС, но спорен между страните е въпросът дали, кога и на какво основание безспорните договорни отношения между страните са прекратени и налице ли е неизпълнение от страна на дружеството, което да води до възможността ищцата да развали едностранно договора. Твърди се, че прекратяването на договорните отношения не е станало извънсъдебно с изпращане на съответната покана, тъй като неизпълнената част е била незначителна с оглед интересите на ищцата, ищцата не е заплатила дължимата втора вноска по договора в установения срок, а и към момента на отправяне на нотариалната покана изпълнението на договора между страните е било възможно, не е била налице нито пълна, нито частична невъзможност за изпълнение, за която дружеството да отговаря, и ищцата не е доказала, че изпълнението е безполезно на нея. Оспорва се изводът на съда, че договорът е прекратен с подаването на исковата молба, тъй като в нея ищцата се е позовала само на извънсъдебното разваляне на договора с нотариалната покана. Установеното в хода на процеса отчуждаване на имотите в полза на трети лица също не е въведено като основание на иска чрез съответното изменение. Въззивният съд не е обсъдил отчуждаването на имотите в светлината на стореното от дружеството възражение за евентуално прекратяване на договорните отношения на основание чл. 8 от предварителния договор. Твърди се, че с оглед виновното поведение на ищцата, станало повод за несключване на окончателен договор за процесните обекти за дружеството, е възникнало правото да задържи платения задатък по предварителния договор. От неизпълнението на договорните задължения на ищцата дружеството се е лишило от сигурни доходи и печалби, претърпяло е значителни загуби и пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да се получи пазарна цена за имотите. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответницата С. Д. Х. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. И., в отговор на касационната жалба заявява становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за правилността на обжалваното решение.
Предвид задължителните указания на ВКС по тълкуването и прилагането на закона в предходно отменително решение, въззивният съд приема за безспорно установено, че правоотношението между страните се е развило въз основа на сключен на 10 май 2008 г. предварителен договор за продажба и изграждане на недвижими имоти, като при подписване на договора ищцата е заплатила 54501 евро като задатък, а с връчена на 12 декември 2008 г. нотариална покана, ищцата е заявила, че разваля договора поради забавено изпълнение на задължението строителството да се реализира до акт-образец 14 до 30 август 2008 г.; актът-образец 14 е издаден на 9 февруари 2009 г. и изявлението за разваляне на договора е направено след тримесечна забава, а в хода на производството длъжникът не е изпълнил поетото задължение за изграждане на процесните обекти в крайния срок за завършване на обекта – 24 месеца от 27 ноември 2007 г., е продал единият от обещаните апартаменти на трето лице. Въззивният съд се е съобразил изцяло с изводите на ВКС, че договорът между ищцата и дружеството е развален с подаването на исковата молба, предвид неизпълнението на задължението за строителство в крайния срок за завършване на обекта и продажбата на един от обещаните апартаменти на трето лице, което е породило преобразуващото право на купувача да развали предварителния договор. Съдът приема за установено пълно виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на дружеството, което обуславя основателност на претенцията на ищцата по чл. 93, ал. 2 ЗЗД като изправна страна по договора, дала задатък и имаща право да го получи в двоен размер.
К. съд приема, че поставените правни въпроси от касатора не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първият правен въпрос е относно възможността за едностранно разваляне на договора поради неспазен междинен срок в договора за изработка. След посочването на правния въпрос по този начин, касаторът не е заявил в нарушение на коя обвързваща съдебна практика се е произнесъл въззивният съд, нито е посочил допълнително съображения за констатирано противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. При прегледа на представената съдебна практика, ВКС констатира, че само в решение № 102 по т.д. № 897/2009г., ІІ т.о., ВКС, е коментирано значението на уговорен срок за придобиване собствеността на лек автомобил, като е посочено, че уговореният срок не е преклузивен и няма пречка изявлението на купувача на автомобила да бъде направено от лизингополучателя и след него. Този извод е направен при тълкуване на конкретния договор. Доколкото в настоящия случай не се иска тълкуване на процесния договор между страните, то не е ясно какво се твърди и какво заключение се търси от касационния съд.
Вторият въпрос е относно задължението на изправната страна по договора да даде подходящ срок за изпълнение и преценката дали същото е адекватно с оглед вида на неизпълненото задължение. Проблемът е намерил своето разрешение в константната съдебна практика, която е възприета в посоченото от касатора окончателно решение № 125 по в.т.д. № 88/2013 г. на окръжния съд в [населено място]. Въпросът обаче не може да послужи като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не е разрешен от въззивния съд – въззивният съд не е се е произнасял по необходимостта изправната страна по договора да даде подходящ срок за изпълнение, ако това е подходящо с оглед вида на неизпълненото задължение. Видно от въззивната жалба на дружеството (стр. 11 от в.гр.д. № 447/2013 г. на апелативния съд в [населено място]), касаторът като оплакване срещу първоинстанционното решение е заявил, че ищцата не е поискала изпълнение от длъжника в подходящ срок, но независимо от задължението си по чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд в обжалваното решение не е изложил мотиви по този довод на страната срещу първоинстанционното решение. Ето защо разрешаването на поставения материалноправен въпрос не е обусловило изхода на спора, а по процесуалноправния проблем по приложението на чл. 269, изр. второ ГПК, въпрос не се поставя.
На следващо място се поставя въпрос за приложимостта на чл. 87 ЗЗД, всички разпоредби, вкл. чл. 87, ал. 4 ЗЗД, във връзка с обема на неизпълнението, във връзка с преценката за това дали неизпълнената част от поетото по договора задължение е незначителна (или значителна) с оглед интереса на кредиторите, както и кога са налице условията за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Поставен е за отговор комплекс от правна проблематика, без касаторът да заяви всяко едно от твърденията му спрямо кой от изводите на въззивния съд следва да се прецени. Въззивният съд в обжалваното решение приема, че купувачката е имала право да развали предварителния договор, тъй като е констатирано неизпълнението на задължението за строителство в крайния срок за завършване на обекта и продажбата на един от обещаните апартаменти на трето лице. Тези мотиви на съда са в пълно съответствие с мотивите на ВКС в решение № 185 по гр.д. № 6836/2013 г., ІІІ г.о., с което касационният съд е отменил предходното решение на въззивния съд и, поради констатация за допуснато съществено процесуално нарушение, е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. С оглед на тези мотиви не е ясно какво твърди касаторът – че неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, или че изпълнението е било възможно изцяло или частично, че не е безполезно за длъжника, или че не е съществувало задължение да се изпълни непременно в уговорения срок. Освен това част от поставените въпроси са намерили своя отговор в цитираното по-горе отменително решение на ВКС.
Пита се следва ли, за да се съобрази съдът с отчуждаването на имотите, предмет на договора, в полза на трети лица в хода на производството, ищцата изрично да заяви хипотеза по чл. 87, ал. 2 ГПК, или е достатъчно ответникът да се е поставил в невъзможност да изпълни, за да се приеме, че договорната връзка е развалена; при позоваване от страна на ищеца единствено и само на извънсъдебни основания за разваляне на договора, следва ли съдът да вземе под внимание обстоятелства, настъпили след предявяване на иска (например отчуждаване на имота). На този проблем е даден изричен отговор в отменителното решение № 185 по гр.д. № 6836/2013 г., ІІІ г.о., и касаторът не може да иска неговото пререшаване в настоящото производство.
Най-сетне се иска отговор на въпроса относно правното значение на едностранното разваляне на двустранен договор от изправната страна три месеца след като е изтекъл срокът за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила и следва ли поканата, с която се разваля договора, да съдържа изрично даване на нов срок за изпълнение, както и какво е значението на подадената месец по-късно искова молба, в която е мотивирано извънсъдебно разваляне на договора. И по този въпрос важи напълно изложеното по предходния проблем, тъй като правното разрешение е дадено в отменителното решение на ВКС.
При този изход на спора е основателно искането на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК на ответницата в касационното производство за присъждането на 1000 лева, заплатени за процесуално представителство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2282 от 10 декември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 2789 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Д. Х., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: