О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1018
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 339 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], представлявана от кмета на общината С. А., чрез процесуалния представител гл. юриск. Е. Л., против въззивно решение № 752 от 16.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 978/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 1202 от 29.07.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 863/2010 г., са уважени предявените от Т. Н. К., Т. Н. З., Ц. Н. Г. и М. Н. З., всички от [населено място], срещу [община], искове за заплащане на всеки от тях сумата от по 25 182 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание за периода 19.11.2004 г. – 13.08.2009 г. на недвижим имот, представляващ ? ид.ч. от имот пл. № * по плана на [населено място] от 1979 – „А. А.”, кв. 7а, с площ от 1400 кв.м., при граници: от северозапад – [улица], от североизток – имот пл. № *, от югоизток – УПИ * – общински и от югозапад – [улица], при квоти за всеки от ищците по 1/8 ид.ч., като с първоинстанционното решение исковете са отхвърлени за сумите над уважения размер до пълния предявен размер от 26609,75 лв. за всеки от ищците, в която част то като необжалвано е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът [община] поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове, с правно основание чл. 59 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният от жалбоподателя въпрос, значим за изхода на спора, е свързан със собствеността на процесния имот, а именно явяват ли се ищците собственици по реституция на този имот.
Ответниците по касационната жалба, Т. Н. К., Т. Н. З., Ц. Н. Г. и М. Н. З., всичките от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Н. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и изразяват становище, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането й до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове с обжалваем интерес над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, като е приел, че правото на собственост на ищците върху имота произтича по силата на закона – ЗВСОНИ, и тъй като общината е оспорила това тяхно право, в производство по чл. 108 ЗС с влязло в сила решение е признато за установено, че те са собственици на процесния имот и общината е била осъдена да им предаде владението на същия. За процесния период те са били лишени от ползването му, а [община] се е ползвала от него, поради което им дължи обезщетение за ползване на чужд имот без основание в размер на сумата от по 25 182 лв.
Представеното от жалбоподателя [община] изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, който да е обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, защото изведеният въпрос относно липсата на елементите на фактическия състав по чл. 108 ЗС за ревандикиране на процесния имот на ищците, не е обусловил изхода на спора по настоящото дело. Въпросът за собствеността на имота е решен с влязло в сила решение и именно въз основа на него ищците са предявили иска си по чл. 59 ЗЗД срещу общината за присъждането на обезщетение за ползването на имота им без основание от нея. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Като краен извод в случая липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол по жалбата на [община] .
При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените разноски за настоящото производство в размер на 2 800 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 752 от 16.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 978/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 7201 от 22.12.2010 г. на [община].
ОСЪЖДА [община], пл. „С. С.” № 1 да заплати на Т. Н. К., Т. Н. З., Ц. Н. Г. и М. Н. З., всички от [населено място], направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2 800/две хиляди и осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: