О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1018
София, 02.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 246 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. П. против решение № 561 от 10.12.2010г. по гр.д.№ 765/2010г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 59 от 30.06.2010г. по гр.д.№ 37/2007г. на РС-Каварна. С последното са отхвърлени субективно и обективно предявените искове от касаторката против И. А. З., М. А. П., Д. А. К., В. А. К. и Т. Г. Д. за признаване за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на основание публично нотариално завещание от 1941г. и на придобивна давност на къща с три стаи и двор в [населено място], [община] с площ 8684 кв.м., съставляващо имот № 73 от кв. 15, за който са отредени парцел ІІ-73, ІІІ-73, ХVІІІ-73 и ХVІІ-73. При условията на евентуалност е разгледан и предявеният отрицателен установителен иск от касаторката – да се признае за установено, че ответниците не са собственици на същия имот, за който са отредени четирите парцела и този иск е отхвърлен. Отхвърлени са и искането по чл. 431 ал.2 от ГПК /отм/_ за отмяна на нот. акт по обстоятелствена проверка № 2,т.VІ/2005г., и иска за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба между ответниците вписан под. № 18,т.ІV.2006г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 120 от отменения Закон за наследството, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че съдията докладчик не се е отвел, защото не са били допуснати относими доказателства и за необоснованост на решението предвид изводът на съда, че наследодателят на ответниците, въпреки, че е страдал от психическо заболяване е владял имота и го е придобил по давност.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, което представлява копие на касационната жалба е формулиран единствено въпроса: как се прилага нормата на чл. 120 от отменения ЗН, установява ли се как и с какви средства правото на собственост на наследодателя и в тежест на коя страна е това установяване. Жалбоподателката се позовава на Р № 576 от 16.06.2005г. по гр.д.№ 117/2004г. ІV гр.о. на ВКС.
Ответниците по касация оспорват допустимостта на касационната жалба поради това, че цената на иска е под 5000 лв. и допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като поставеният въпрос е правилно разрешен от възивния съд.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение с цена на иска над 5 000 лв. е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищцата се позовава на нотариално публично завещание от 31.05.1941г., с което наследодателят й П. Д. З. се е разпределил за след смъртта си имотите между бъдещите си наследници. С това завещание на ищцата и на наследодателят на ответниците – неин брат А. Д. П. е завещана къща с три стаи и двор в [населено място]. Съдът е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на основание това завещание, тъй като с молба на л. 100-104 от делото на РС е оспорен този факт и ищцата, при нейна доказателствена тежест не е доказала, че завещателят е бил собственик. Съдът е приел, че ищцата не се легитимира като собственик и на основание давност, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху имота е не е демонстрирала през годините действия на своене. Съдът е уважил правоизключващото възражение на ответниците за придобивна давност, като е приел, че от смъртта на завещателя през 1947г. до собствената си смърт – 1994г. наследодателят на ответниците е владял имота, като е упражнявал фактическа власт върху него – построил си е нова къща, в която е живял със семейството си, а след това и сам, отглеждал е в имота животни и е развивал земеделие. Демонстрирал е намерението си за своене, като е декларирал имота само на свое име през 1963, 1973г., заявил е, че ползва имота общо с площ осем декара за селскостопанска продукция. Съдът е приел в съответствие на нормата на чл. 5 от ЗЛС, че психическото заболяване на наследодателя на ответниците не е пречка той да владее имота за себе си, тъй като не е бил поставен под запрещение. До поставяне на едно лице под пълно запрещение, то се счита дееспособно, а ограничено запретените със съдебно решение могат да владеят, защото могат да извършват правно валидни действия макар и с попечителско съдействие. С н.а. № 2,т.VІ от 12.05.2005г, издаден в производство по обстоятелствена проверка,. ответниците са признати за собственици по наследство и давност на процесния имот и с договор за доброволна делба от 03.05.2006г. са си поделили четирите парцела, отредени за имот 73. Съдът е приел, че те се легитимират като собственици на целия имот 73 и поради това е отхвърлен и отрицателният установителен иск, предявен от ищцата.
По поставения въпрос относно приложението на чл. 120 от отменения ЗН: Съгласно този текст, заветът е недействителен, ако завещателят не е бил собственик на завещания имот към момента на смъртта му независимо дали е знаел за това. На стр. 3 от молба-възражение, подадена от ответниците / на л. 100-1003 от делото на РС изрично е направено оспорване на активната легитимация на ищцата, като е заявено, че завещателят не е бил собственик. В този случай както правилно е приел въззивния съд, в тежест на ищцата е да докаже активната си материарно правна легитимация, като установи, че завещателят е бил собственик на завещания имот. В производството по изготвяне на завещание по сега действащия Закон за наследство и по отменения такъв не се предвижда установяване от нотариуса, че завещателя е собственик на завещаваните имоти. Публичното нотариално завещание е официален документ, но неговата официална доказателствена сила обхваща единствено удостоверената воля на завещателя и автентичността на завещанието. Това завещание не удостоверява с обвързваща съда доказателствена сила, че завещателят е собственик. И тъй като ищцата черпи права от представеното от нея завещание, нейна е доказателствената тежест да установи, че завещателят е бил собственик. Липсата на документи за собственост, дори да е съдебно известен факт, не освобождава страната от тази доказателствена тежест. Със свидетелски показания може да се установява придобивния способ владение, но правото на собственост, придобито на деривативно основание не се доказва със свидетелски показания дори да липсват доказателства. Нормата на чл. 133, ал.1 б. “а” от ГПК/отм/, респективно чл. 164, ал.1 т.1 от ГПК забранява доказването със свидетели на правни сделки, за които законът изисква съставянето на официален документ, какъвто е нот. акт. По делото не е установено, че завещателят е разполагал с документ за собственост, който е бил изгубен, или унищожен не по вина на ищцата, поради което за установяване право на собственост са били недопустими свидетелски показания. Те са допуснати за установяване на владение, но само на ищцата и не са доказали упражняване на такова. Не кореспондира на данните от делото, че ответниците не са заявили възражение относно това, че завещателят не е бил собственик на завещания имот. Въззивният съд се е съобразил със съдебната практика в изложения смисъл. Представеното решение касае случай при който не е било възприето нотариално завещание, поради формата, в която е било съставено, и съдът е обяснил, че то е направено във форма, предвидена в отменения ЗН, при действието на който е съставен и тъй като не е оспорено е породило действие. Казосът, предмет на това решение е различен от спора но настоящото дело и то е неприложимо.
С изложението към касационната жалба, което е копие от нея са развити съображения за неправилност на решението, които не могат да се разглеждат в производството по допускане до касация. Основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК са различни от основанията за касационно обжалване, които съдът разглежда само ако допусне въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 561 от 10.12.2010г. по гр.д.№ 765/2010г. на Добрички окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: