О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1018
София, 10.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 910 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Н. Х., М. Р. Х. и Г. Р. Н., чрез пълномощника им а. К, против решение № 430 от 8.04.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. в частта, с която е отменено решение № 2* от 7.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд В. , ХХІ състав за отхвърляне на ревандикационния иск по отношение на 477 кв.м. и е постановено друго, с което Н. Н. Х., М. Р. Х. и Г. Р. Н. са осъдени да предадат на Р. С. И. владението върху собствения й недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. Галата, придобит по реституция по реда на ЗСПЗЗ с решение № 481/19.03.1998 г. на ПК В. в качеството й на наследник на Е. Д. Т. , починала на 17.03.1984 г., а именно: реална част от ПИ № 22 по ПНИ на м.”З”, одобрен 2002 г. с площ на частта от 477 кв.м., при граници така, както са посочени на скицата към СТЕ от 22.04.2008 г. на в. Д. Й. , приложена на лист 63 от гр.д. № 1801/2007 г. по описа на Варненския районен съд, ХХІ състав, като частта от ПИ № 22 по ПНИ, целият оконтурен с червен цялата, попадаща в границите на имот № 22 по ПКП в частта по плана на старите имотни граници, целият оконтурен със зелен цвят, заключваща се между обозначените на скицата т. А,В,С,D и Е с площ на целия ПИ № 22 по ПНИ от 503 кв.м., при граници път, ПИ № 2* и ПИ № 2* частта, с която искът е отхвърлен за 26 кв.м., като попадащи извън границите на възстановения по реда на ЗСПЗЗ ПИ № 22, решението е влязло в сила като необжалвано.
Ответникът по касационната жалба Р. С. И. не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Въззивното решение е постановено по предявен от Р. С. И. ревандикационен иск, основан на твърденията, че имота е придобит по наследство и договор за доброволна делба, вписан със записка от 1931 г. от Е. Д. Т. , възстановен е на наследниците й в стари реални граници с решение № 481 от 19.03.1998 г. на ПК В. , като на тяхно име е издадена заповед по § 4к по влезлия в сила през 2002 г. ПНИ, а ответниците отказват да го освободят, макар че им е отказано да заплатят стойността му при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците са оспорили правата на ищцата, поддържайки, че наследодателката й не е била собственик на имота и не са били налице предпоставките за възстановяването му по ЗСПЗЗ. Въззивният съд е обсъдил наведените възражения, като е изложил съображения, че правото на собственост на наследодателката е установено с договор за доброволна делба, сключен в изискуемата от чл.974 от ЗГС /отм./ форма, като описания в договора имот е идентичен с възстановения. Самото решение на поземлената комисия по силата на ЗСПЗЗ има силата на констативен нотариален акт и в тежест на този, който оспорва предпоставките за постановяването му, е да го опровергаят. Допълнително са изложени съображения, че доколкото ищцата не би могла да представи посочения в договора за доброволна делба крепостен акт от 1899 г., поради изтичане на 100 годишния срок за съхранението му, то в условията на евентуалност се е позовала на давностно владение от 1931 г., като до момента на обобществяване на имота е изтекъл необходимият 20 годишен давностен срок.
Касаторите считат, че в противоречие с практиката на ВКС съдът се е произнесъл по непредявено основание, тъй като за да обоснове активната легитимация на ищцата е приел, че наследодателката й е придобила правото на собственост по давност, без такова придобивно основание да е посочено до приключване на устните състезания пред двете инстанции. Поставеният въпрос е неотносим в настоящия случай. Релевираното в исковата молба основание за собственост е свързано с твърдението за приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Останалите доводи на страните са били свързани с процеса на доказване във връзка с възникналите оспорвания и в тази връзка направеното във въззивната жалба на ищцата позоваване на изтекла в полза на наследодателката придобивна давност от датата на договора за доброволна делба не съставлява изменение на иска, а защитна теза в отговор на възражението на ответниците и съответно обсъждането му от въззивния съд не е в противоречие с разрешенията по решения № 1* от 29.08.1956 г. по гр.д. № 5482/1956 г. на ВС, І г.о., № 39 от 17.07.1974 г. по гр.д. № 40-ІІ/74 ж. На ВС, І г.о. и № 779 от 17.10.1975 г. по гр.д. № 579/1975 г. на ВС, ІІІ г.о.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 430 от 8.04.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: