О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1019
гр. София, 11.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 676/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Т. от [населено място] срещу решение № 1002 от 24.02.11г., постановено по гр.д.№ 10944/10г. на Софийския градски съд, ІVг с-в, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 06.04.10. по гр.д.№ 45930/09г. на Софийския районен съд, 38 с-в, и вместо него е отхвърлил молбата на Е. Т. Т. срещу Е. А. Г. за изменение решението от 09.07.01г. по гр.д.№ 3980/99г. на СРС, 85 с-в, в частта относно предоставеното на Е. А. Г. семейно жилище.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила решение от 09.07.01г. по гр.д.№ 3980/99г. на СРС, 85 с-в. Със същото решение ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения с площ от 66, 30 кв.м. е предоставено за ползване от ответницата Е. Г. и от малолетното тогава дете на страните М. Т. на основание чл.107, ал.1 СК/отм./. Преди това, с нот.акт № 47/94г., двамата съпрузи са дарили същия апартамент на дъщеря си М. Т., като дарителите са си запазили вещното право на ползване върху него докато са живи. След навършване на пълнолетие дъщерята на страните е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на баща си владението върху малката стая от апартамента.
При тези фактически данни и доколкото в бракоразводното решение не е посочен срок на учреденото облигационно право, лишаващо ищеца от възможността да ползва жилището като титуляр на ограниченото вещно право, което той си е запазил с договора за дарение, въззивният съд е приел, че съдът е предоставил на ответницата правото да ползва жилището безсрочно и че заявеното по настоящото дело искане има основанието си в специалната разпоредба на чл.56, ал.6 СК от 2009г., която изключва приложението на общата по чл.32, ал.2 ЗС. Същото е прието за неоснователно, тъй като не е възможно от апартамента да бъдат обособени два обекта, отговарящи на изискванията за жилище (чл.40 ЗУТ) и доколкото по делото липсват доказателства след развода бившите съпрузи да са изградили отношения на взаимно зачитане и търпимост в такава степен, че всеки да би могъл да обитава една от двете стаи с общо ползване на кухня и сервизни помещения (ППВС № 12/71г., т.ІІ.10).
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответницата по жалбата изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; 3 от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения).
В разглеждания случай касаторът, въпреки дадените му указания, не е посочил обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, респ. са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. В допълнение следва да се отбележи, че същият се позовава единство на противоречие на въззивното решение с ППВС № 12/71г., т.ІІ, която няма отношение към предмета на настоящия спор и такова липсва, а във връзка с последното основание за допускане на касационно обжалване никакви доводи не са изложени.
С оглед на казаното подадената от Е. Т. Т. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 1002 от 24.02.11г., постановено по гр.д.№ 10944/10г. на Софийския градски съд, ІVг въззивен състав.
О с ъ ж д а Е. Т. Т. от [населено място] да заплати на Е. А. Г. от [населено място] сумата 800 лв./осемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: