Определение №1019 от 2.11.2011 по гр. дело №252/252 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1019

София, 02.11.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 252 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Й. В. против решение № 314 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 289/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 60/21.12.2007г. по гр.д.№ 265/2007г. на Сливнишки окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ да се признае за установено, че като наследник на Й. Б. М. притежава правото на възстановяване на собствеността върху нива от 2 дка. в м. “Р.” и част о нива от 0,8 дка от цяла нива от 3 дка в м. “Л.” и двете в землището на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като съдът не възприел като годно доказателство емлячен регистър, за допуснати процесуални нарушения, защото не е преценено, че за установяване на давност от началото на неформална делба са допустими свидетелски показания и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса емлячните регистри годно доказателство ли са да установят правото на собственост с оглед възстановяването му по ЗСПЗЗ. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 992 от 02.03.2010г. по гр.д.№ 768/2009г. ІІ гр.о. и Р № 4 от 21.01.2010г. по гр.д.№ 2512/2008г. Останалите посочени решения не са представени. Вторият въпрос е кои са субектите, които имат право на възстановяване на собствеността, съгласно чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Формулиран е и въпроса допустими ли са свидетели за установяване право на собственост към момента на обобществяване на земята по давност, ако не са запазени писмени доказателства.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищцата е наследник на Й. Б. М. 29.07.1995г., а той е един от шестте наследница на Б. М. К., роден 1890г. и починал 1949г. На наследници на Й. М. е признато правото на възстановяване върху имот от 0,5 дка в м. “Л.” и за имот от 3 дка в м. “Р.” в землището на [населено място], но поради несъвпадане по площ на претендираните и заявени имоти, съдът е приел, че иска е допустим. По същество се установява, че емлячните регистри не се съхраняват, но от държавен архив е представено копие от партидата на по-общия наследодател Б. М. от 1929г. / с оглед отразената възраст и предвид годината му на раждане/, в която са записани нива от 4,2 дка в м. “Р.” и ливада от 3,8 дка в м. “Л.” По партидата на прекия наследодател Й. М. за членство в ТКЗС са записани общо 19,220 дка, но нивите са изброени само по площ. Общо правото на собственост е възстановено върху 18,5 дка. Ищцата е подписала декларация в хода на административната преписка, с която се е отказала от възстановяване на имот от 2 дка в м. “Р.”. В производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е твърдяла, че прекият й наследодател е придобил процесните два имота в резултат на неформална делба и давност.
Съдът е приел, че не е доказано правото на собственост на прекия наследодател, тъй като титуляр на партидата по емлячния регистър е неговия баща и по-общ наследодател, починал 1949г., а и описаните имоти в този регистър се различават по площ и характеристика. Не се установява извършването на формална делба между наследниците, а свидетелски показания са недопустими в това производство за установяване на владение.
По първия въпрос – съставлява ли емлячния регистър годно доказателство за доказване правото на собственост с оглед възстановяването му е неотносим към решаващите изводи на съда. В решението е прието, че не се установява правото на собственост на прекия наследодател на ищцата, защото титуляр на партидата е по-общия наследодател, а не, че емлячния регистър е негодно доказателство. Затова и цитираните и представени решения са неотносими към спора
По втория въпрос, по който се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Нормата на чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ е ясна относно това, че са недопустими свидетелски показания за установяване правото на собственост с оглед възстановяването му. Тази норма е ясна и не се нуждае от тълкуване. ЗСПЗЗ предвижда облекчено доказване на правото на собственост с доказателства, между които и такива, които в общия исков процес са само индиция за собственост, но изключва възможността да се установява право на собственост чрез свидетели. Общият исков процес също не допуска установяване право на собственост чрез свидетели. Ако ЗСПЗЗ имаше предвид тази забрана да не се отнася за придобиване по давност, би го посочил изрично. Изричната забрана се отнася именно за установяване на давностно владение до колкото това е единствения придобивен способ, който се доказва със свидетели. Затова съдебната практика приема, че в производството по чл. 11, ал.2 от З. са недопустими свидетелски показания за установяване включително и на давност. С тази практика се е съобразил въззивния съд.
Поради това, че нормата на чл. 12, ал.2 от ЗСЗЗ не се нуждае от тълкуване, съдът приема, че не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 кт.3 от ГПК
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 314 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 289/2010г. на Софийски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top