О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1019
гр. София, 19.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №627 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Н. А. от [населено място], против решението от 16.12.2009г., постановено по в.гр.д. №432/2009г. на Окръжен съд – Монтана, с което след като е отменено в обжалваната част решението от 08.07.2009г. по гр.д.№46/2009г. на Районен съд-Монтана, е пререшен спора по чл.107 от СК/отм./.
К.|г счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.З от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. Ц. А. оспорва наличието на основание за дАпускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима — подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
първоинстанционното решение е постановено, че ползването на семейното жилище след развода се предоставя на Р. А.. Предоставянето на ползването на семейното жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност на мъжа, е мотивирано с оглед данните по делото, че жената се е устроила да живее в друго жилище заедно с детето, което има в него самостоятелна стая с добри социални и битови условия, докато мъжът няма друго жилище.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с ППВС №12/1971г., р.П, т.4, за задължението на съда да установи невъзможност жилището да се ползва едновременно от двамата съпрузи, преди да го предостави за ползване на единия от тях. Доводите са неоснователни, тъй като още с първоинстанционното решение е прието, че жилището не може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, а и по делото не е имало спор в тази насока, а за това на кого от двамата съпрузи да бъде предоставено. Касаторът неоснователно счита, че въззивният съд е решил въпроса за собствеността на жилището, в което живее, в противоречие с ППВС №12/ld?lr., p.V, т.23, според което съдът следва да изхожда само от признания или официални документи, установяващи собствеността на семейното жилище. Отделно, в случая за собствеността върху жилището, в което живее жалбоподателката с детето, съдът е изходил от документа й за собственост, представен по делото.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Не е налице противоречие между въззивното решение и приложените решения на ВКС за интересът на детето като главен и решаващ критерий при решаване на спора за ползване на семейното жилище, защото жилищните условия, при които то ще бъде след развода са важна предпоставка за неговото отглеждане и развитие. В тази насока въззивният съд е съобразил данните в социалния доклад по делото, че в жилището, в което живее майката с детето, детето има самостоятелна стая с достатъчно лично пространство и много добри социални и битови условия. Представените решения на ОС-гр.Велико Т. и на РС-гр.Д. не следва да бъдат обсъждани, тъй като няма данни същите да са влезли в сила.
В изложението са излагат доводи за нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./, задължаваща съда да извърши преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните. Доводите не са относими
към достъпа до касационно обжалване, а до основание за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.З от ГПК, по което касационната инстанция се произнася ако бъде допуснато касационно обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.З от ГПК за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл.107, ал.1 от СК/отм./ има практика на ВКС, включително цитираната от касатора в изложението, което пша иипоианйс да. О. променяна.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
HF ДОПУСКА к-ягяпио«иа обжмояне на решение от 16.12.2ОО0Г.,
постановено пр в.гр.д. №432/2009г. на Окръжен съд – Монтана, по касационна
жалба па Нипсл ппа Иииова А.<исвй.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: