3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1019
София, 22.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 962/2011година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н. Б. В. от [населено място] против определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 880 от 08.11.2011год., по ч.т.д.№ 762/2011 год., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба подадена от настоящия жалбоподател срещу въззивното определение на Добричкия окръжен съд № 356 от 08.06.2011 год., по ч.гр.д.№ 408/2011 год., с вх. на Д. № 4119/ 18.07.2011 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, обосновано със съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл. 274, ал.4 ГПК, предвид неоценяемия характер на предявените в обективно евентуално съединяване искове. Допълнително частният жалбоподател развива и съображения за противоконституционното му лишаване, като страна в процеса, от достъп до правосъдие и триинстанционно разглеждане на делото, като иска отмяна на постановеното от състава на второ търговско отделение на ВКС определение и разглеждане по същество основателността на подадената частна касационна жалба.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото постановено за първи път от тричленен състав на ВКС, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимост на исканото обжалване, на които частният жалбоподател се позовава- арг. от чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Н. Б. В. частна касационна жалба вх. на Д. № 4119 / 18.07.2011 год. тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че въззивното определение на Д., предмет на същата е изключено от приложното поле на касационното обжалване, тъй като цената на всяка една от предявените обективно евентуално съединени искови претенции, изчислена по правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК, е под законовия миниум от 5000 лева за граждански дела и следователно попада в обсега на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год..
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Законосъобразно е разбирането на предходния тричленен състав на ВКС, че предметът на делото не е неоценим.
С оглед установената съдебна практика на ВКС , която се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав, спорът за установяване на конкретно облигационно правоотношение, несъмнено различен от спор за произход, родителски права, право на име и пр., всякога касае оценим в пари правен интерес.
Следователно обстоятелството, че в случая източник на конкретното правоотношение, което ищецът цели да установи по отношение на частния жалбоподател, като ответник, е договор за аренда на земеделска земя правилно е счетено от предходния тричленен състав на ВКС за обуславящо приложението на процесуалното правило на чл. 69, ал.1, т.5 ГПК при оценка имуществения интерес, който не се определя от вида на търсената защита.
Що се касае до наведените доводи, свързани с лишаване на страната от конституционно гарантирания и достъп до правосъдие, то следва да се посочи, че този достъп е осъществен с двуинстанционното разглеждане на делото. Отделен в тази вр. остава въпросът, че съгласно създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство, самият извършван от ВКС контрол над въззивните съдебни актове, дори когато последните не попадат в изключението по чл.280, ал.2 ГПК, какъвто не е разглежданият случай, не е задължителен, а факултативен.
Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 880 от 08. 11.2011 год., по ч.т.д. № 762/2011 год. на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: