ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1019
С., 22 . юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 117 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския апелативен съд от 30.09.2010 г. по гр.д. № 681/2010, с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд от 26.04.2009 г. по гр.д. № 1716/2009, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 2 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът Е. К. П., представлявана от адв. А. и Б. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността на държавата за вредите от незаконно и продължило над разумния срок задържане под стража и за неоснователно обвинение, когато наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано и когато задържането и наказателното преследване е надхвърлило разумния срок за приключване на делото, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Пловдивски районен съд я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение нито обуславят решението по делото, тъй като исковете са погасени по давност. Ищецът е освободен с определение, влязло в сила на 28.05.1998 г., а производството по делото е прекратено с определение от 08.06.2004 г. и е влязло в сила на 23.06.2004 г. Исковата молба е предявена в съда на 24.06.2009 г.
Ответникът по жалбата Прокуратура на република България не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че държавата не отговаря нито за вреди от незаконно задържане под стража, тъй като мярката “задържане под стража” не е отменена като незаконна, а поради новонастъпили обстоятелства, нито за вреди от неоснователно обвинение (всички мерки на процесуална принуда, в т.ч. задържането пад стража), тъй като обвинението не е повдигнато след като наказателното преследване е погасено по давност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят крайното решение на съда. Исковете за обезщетение за вреди от продължило над разумния срок (чл. 49 ЗЗД) и незаконно задържане под стража (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ) е погасен по давност на 28.05.2003 г., а исковете за обезщетение за вреди от продължило над разумния срок (чл. 49 ЗЗД) и от неоснователно обвинение (чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ) – на 23.06.2009 г. Исковата молба е постъпила в съда на 24.06.2009 г. – в деня след изтичането на последния давностен срок.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 30.09.2010 г. по гр.д. № 681/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.