Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 12.03. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.01.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3319 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Производството e образувано по касационна жалба от Г. М. Г. срещу въззивно решение № 113 от 02.04.2019 г. по възз. гр. д. № 127 /2019 на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 100 от 20.04.2018г. по гр. д. 1427 /2017г. на Велинградския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от Г. М. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че Г. М. Г. е собственик на основание договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №.., том …, дело .. /17.10.1995 г. на Велинградския районен съд и нищожност на сделка, оформена с нотариален акт № …, том …, рег. …, нот. дело … /17.09.2001г. на Велинградския районен съд и осъждане на ответника В. М. Ш. да му предаде владението на следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м., парцел …, съставляващ имот …….., находящ се в местността Стопански двор, [населено място], общ. Р., ведно с построената в западната част на подробно описания по-горе имот стопанска сграда – овчарник с площ от 720 кв.м.
Решението е постановено при участието на А. С. Б. и В. Д. Д. – трети лица помагачи на страната на ответника В. М. Ш..
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че договор за продажба, сключен с нотариален акт № …, том …, рег. …, нот. дело .. /17.09.2001 г. на Велинградския районен съд е нищожен като привиден на основание чл.26,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.17 ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът по жалбата В. М. Ш. твърди в отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по ревандикационен иск за недвижим имот, за който след изменението на чл.280, ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено отправна страна следното:
Ревандикационният иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен, тъй като ответницата В. Ш. е придобила права по сделка през 2016 г. По отношение на приобретателя по сделка от 2009 г. – А. е приложима нормата на чл.17,ал.2 от ЗЗД, тъй като исковата молба за нищожност на сделката от 2001г. поради симулативност е подадена през 2016 г. Следователно, всички следващи приобретатели са придобили права по сделките през 2010 г. и 2016 г. Въззивният съд е изложил мотиви и за това, че позоваването на кратка 5 годишна придобивна давност е основателно, тъй като липсват данни за недобросъвестност на купувачите, които са придобили имота на основание, годно да ги направи собственик.
По предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:
Жалбоподателят извежда следните въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване:
1. Допустимо ли е въззивния съд да се произнесе по правни и фактически основания, каквито не са наведени от страните по делото?
Видно от мотивите на съда, въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск, а по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС и по възраженията на ответника Ш. срещу този иск (л.30 и сл. от делото на В. и доклада по делото в първото съдебно заседание), които включват възраженията, че е придобила добросъвестно имота чрез правна сделка от приобретател и не е знаела, че той е страна по привидно съглашение (по чл.17,ал.2 ЗЗД) и евентуално че е придобила имота по давност като добросъвестен владелец (по чл.7,ал.2 ЗС) .
2. Допустимо ли е съдът служебно да допусне обяснения от страните по делото, както и допустимо ли е страните да дадат обяснения, без да се посочени въпросите в писмен вид, по които страните следва да дадат обяснения?
Въпросът не е обуславящ, защото не е разрешен както се твърди : в първото по делото съдебно заседание на 15.02.2018 г. обяснения по реда на чл.176 от ГПК не са допуснати служебно, а по искане на ищеца Г. Г. и по искане на ответника В. Ш. с конкретно поставени в съдебно заседание въпроси, отразени в протокола, ищецът Г. Г. и неговият процесуален представител са присъствали в съдебното заседание и не са поставили въпроси на А. Б., нито са поискали да им бъде продължен срокът за поставяне на въпроси.
Въпросът не е обуславящ и защото не съответства на разпоредбата на чл.176 ГПК. Тази разпоредба е ясна и не изисква въпросите да са поставени преди съдебното заседание, нито ограничава съда да задава въпроси по свой почин.
3. Приложима ли е нормата на чл.17 ЗЗД към сделка, която с влязло в сила решение е установена за нищожна при условията на абсолютна симулация по смисъла на чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД?
Жалбоподателят сочи противоречие с решение № 239 от 14.10.2013 г. по гр.д. № 1305 /2012 г на ВКС, III г.о., решение № 183 от 07.02.1961 г. по гр.д. № 8802 /1960 г. на ВС, ІV г.о., решение № 788 от 04.01.2011 г. по гр.д. № 1741 /2009 г. на ВКС, І г.о.
Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд неправилно е приел, че по отношение на ответника Ш. неправилно е приложена разпоредбата на чл.17,ал.2 ЗЗД.
Въпросът е неясен и следва да бъде уточнен в смисъл: добросъвестен ли е последващ приобретател, който е придобил добросъвестно имот от приобретателя по привидно съглашение преди вписването на иска за установяване на привидността срещу праводателя му, който (иск) е уважен (дали по отношение на такъв добросъвестен приобретател се прилага правилото на чл.17,ал.2 ЗЗД).
Доколкото въззивният съд е приел, че ответникът Ш. е придобила добросъвестно процесния имот от приобретателя по привидно съглашение преди вписването на иска за установяване на привидността (че по отношение на нея се прилага правилото на чл.17,ал.2 ЗЗД) така уточненият въпрос е обуславящ и разрешен в съответствие с установената практика.
Той не е разрешен в противоречие с трите посочени решения на ВКС, с които са разгледани други хипотези и в които са приети други разрешения и в които не е прието, че правилото на чл.17,ал.2 ЗЗД не се прилага по отношение на симулативните сделки:
В решение № 183 от 07.02.1961г. по гр.д. № 8802/ 1960 г., на ВС, ІV г.о, е прието, че по иск за нищожност на сделка поради симулация съдът е длъжен да установи дали се касае до абсолютна или относителна симулация, както и да изясни дали дисимулираната сделка противоречи на закона и какви правила следва да се прилагат по отношение на нея. Разрешението в това решение е неотносимо към въпроса дали правата на трети добросъвестни лица, придобити от приобретател по привидно съглашение след вписване на исковата молба се запазват или не.
В решение № 788 от 04.01.2011 г. по гр.д. № 1741 /2009 г., на ВКС, І г.о. е прието по същество, че е необоснован изводът, че договорът за продажба на имота е нищожен като симулативен; правните последици на този договор са желани от страните и те са настъпили; договорът е нищожен като сключен в нарушение на забраната по чл.152 ЗЗД , тъй като с него е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Изводът на ВКС е, че след като договорът не е привиден, позоваването на нормата на чл.17,ал.2 ЗЗД е неоснователно.
В решение № 239 от 14.10.2013 г. по гр.д. № 1305 /2012 г. на ВКС, III г.о. е прието, че въззивното решение е недопустимо, тъй като са разгледани непредявени искове и въззивното решение е обезсилено. ВКС не е разглеждал въпроса дали правилото на чл.17,ал.2 от ЗЗД се прилага по отношение на сделки, обявени за нищожни като привидни.
4. Жалбоподателят извежда въпроса дали изтеклият установен от закона срок по чл.79 от ЗС води автоматично до придобиване на право на собственост?
Въпросът не е обуславящ, тъй като, както беше посочено по-горе, въззивният съд обосновано е приел, че ответницата се е позовала на придобивна давност в отговора си на исковата молба , поради това и разрешение на въззивния съд е в съответствие с приетото в посоченото ТР № 4 по т.д. 4 /2012 г., на ОСГК на ВКС, с което практиката по въпроса е обобщена и в съответствие с постановените след приемането му решения на ВКС.
5. Жалбоподателят твърди неправилност на извода на въззивния съд, че при добросъвестно владение, основано на правна сделка, когато вещноправният ефект не настъпва поради това, че праводателят не е собственик или е била опорочена формата на сделката, самото правно (придобивно) основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик (описва хипотезиса на правилото на чл.70,ал.1 и ал.2 ЗС).
Това е довод за неправилност на въззивното решение, който се отнася до евентуалните мотиви на съда, че е основателно и възражението на ответницата, че в нейна полза е изтекла и придобивна давност (както беше изложено по-горе, решаващите мотиви на въззивния съд са за това, че ищцата е придобила права върху процесния имот по силата на правна сделка). Доколкото от този довод може да бъде уточнен обуславящ правен въпрос, той е разрешен в точно съответствие с правната норма и установената практика, че при сключване на правна сделка, целяща придобиване на право на собственост върху недвижим имот, ако вещноправният ефект не е настъпил, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката, за приобретателя, на когото е предадено владението по силата на сделката, който е добросъвестен владелец, самото правно основание (придобивната сделка, по която е страна) се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. В този смисъл е решение № 31/15.02.2011 г. по гр.д. № 1273 /2009 г., на ВКС, ІІ г.о, решение от 22.03.2017г. по гр. д. 2746/2016г., І г.о., ВКС.
По въпроса въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото в посочената от жалбоподателя практика, която се отнася до съвсем различни хипотези и съдържа съвсем различни разрешения: в т.3 от ТР № 6 от 14.03.2013 г. по т.д. 6 /2013 г. на ОСГК на ВКС се приема, че е налице обезпечителна нужда за обезпечаване на исковете за собственост чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“; в решение № 638 от 07.12.2010 г. гр.д. 73 /2009 г на ВКС, I г.о. е разгледана конкуренцията на права на купувача по договор, сключен с нотариален акт, който представлява правно основание на владението му, и купувача по предварителен договор, който е вписал искова молба по чл.19,ал.3 ЗЗД преди вписването на придобивната сделка от първия и е прието, че влиза в сила специалното оповестително-защитно действие на вписването- чл.114,ал.1,б„б“ ЗС; в решение № 514 /18.06.2010 г. по гр.д. № 1758 /2009 г., на ВКС, ІІІ г.о.. е разгледан въпрос за прилагането на третата хипотеза на чл.55,ал.1 ЗЗД и въобще не са разглеждани въпроси, свързани с владение и придобивна давност.
Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или : При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна В. Ш. за заплащане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 500 лева съгласно представен списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 113 от 02.04.2019 г. по възз. гр. д. № 127 /2019 на Пазарджишкия окръжен съд.
Осъжда Г. М. Г. да заплати на В. М. Ш. сумата 500 (петстотин) лева, представляващи разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.