О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 12.06.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1666 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 541 от 14.11.2014 год. по гр. д. № 711/2014 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 16.05.2014 год. по гр. д. № 5616/2013 год. на Пернишкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на А. Т. Г. от [населено място], че В. К. Ж. от [населено място] към 18.01.2012 год. – датата на влизане в сила на решение № 2349/29.12.2011 год. на ОбСЗ, [населено място] е била собственик на ливада с площ 600 кв. м., V категория, находяща се в землището на [населено място], местността „Д. м.”, представляваща имот № 403 по кадастралния /помощен/ план, изработен 1999 год., при посочените в решението граници, представляваща реална част с площ 600 кв. м. от УПИ VІІ-1165 в кв. 1 по регулационния план на [населено място], при посочените граници на целия УПИ, която реална част съответства на защрихованата между б. б. А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А на приложената към исковата молба скица.
Въззивното решение се обжалва в срок с касационна жалба от ответницата А. Т. Г., чрез пълномощника й адв. В. К., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.
В приложеното изложение към жалбата се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулирани са процесуалноправни въпроси относно допустимосттта на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /предходна редакция на закона/ при спор, възникнал след влизане в сила на кадастралния план и невъзможност имотът да бъде нанесен поради възражение на лице, чийто имот е вече нанесен, каква е защитата на ищеца в този случай, относно задължението на въззивния съд да следи за недопустимостта на обжалваното решение при наведени от ответника доводи в тази насока, дори и без изрично позоваване, както и за правната квалификация на иска и разпределението на доказателствената тежест. Касаторката счита, че произнасянето по тези въпроси е в противоречие с представената съдебна практика – решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, както и на ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС. Съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са изложени.
Ответницата по касационната жалба В. К. Ж., чрез адв. Св. Л., в представения писмен отговор поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, респ. оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касацията, респ. поддържа неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в сила от 21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., какъвто е и настоящият казус. Цената на предявения иск за собственост на спорния имот към миналия момент се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК от данъчната му оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая е представено удостоверение № 13/16.09.2013 год. на община – [населено място] за данъчната оценка на спорния имот – реална част с площ 600 кв. м. от УПИ VІІ-1165 в кв. 1 по плана на [населено място], възлизаща в размер на сумата 2 298.80 лв., т. е. под минималния размер за достъп до касационно обжалване. Спор по този въпрос не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК, поради което и с оглед размера на цената на иска за собственост е налице недопустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати, без съдът да се произнася по релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство касаторката следва да заплати на ответницата по касация направените разноски в размер на 500 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Т. Г. от [населено място], чрез пълномощника й адв. В. К., против въззивното решение № 541 от 14.11.2014 год. по гр. д. № 711/2014 год. на Пернишкия окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторката.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 1666/2015 год. на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда А. Т. Г. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на В. К. Ж. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7 направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката, на която се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: