О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 102/12.06.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1911 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 54/ 13.03.2017 г. по гр. д. № 3545/ 2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, с което като просрочена е оставена без разглеждане молба с вх. № 2449/ 06.03.2017 г. на [фирма] за изменение на определение № 27/ 12.01.2017 г. по гр. д. № 3545/ 2016 г., постановено от същия състав на ВКС по реда на чл. 288 ГПК.
Определението се обжалва от [фирма]. Искането за отмяна жалбоподателят обосновава с довода, че молбата не е нова, а е допълнение към предходна негова молба вх. № 533/ 18.01.2017 г. с искане по чл. 248 ГПК, а законният срок е спазил.
Ответниците по частната жалба възразяват, че е неоснователна. Претендират разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Случаят покрива предвиденото в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Компетентността да я разгледа обосновава чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Подадена е от легитимирана страна. Жалбоподател е дружеството, на което е отречено допустимото упражняване на правото по чл. 248 ГПК. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:
С определение № 27/ 12.02.2017 г. по гр. д. № 3545/ 2016 г. предходният състав на ВКС не допуска касационното обжалване на въззивното решение и осъжда жалбоподателят, в качеството му на касатор, да заплати на ответниците по касация разноски.
С молба вх. № 533/ 18.01.2017 г. жалбоподателят, в качеството му на касатор, прави искане за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта по разноските, упражнявайки възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което са платили Е. С. П. и В. С. П., двама от ответниците по касация (чл. 78, ал. 5 ГПК).
С молба вх. № 2449/ 06.03.2017 г. жалбоподателят, в качеството му на касатор, прави искане за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта по разноските, упражнявайки възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което са платили и останалите ответници по касация (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира производството по чл. 248 ГПК да се прилага съответно по искането за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта по разноските. То не подлежи на обжалване, а законният срок по ал. 1, в който жалбоподателят (касатор) е следвало да отправи искането, е започнал да тече на 12.01.2017 г. На тази дата е постановено определението по чл. 288 ГПК (чл. 296, т. 1 ГПК). Срокът е изтекъл на 13.02.2017 г. – първият присъствен ден след 12.02.2017 г., неприсъствена неделя (чл. 60, ал. 6, вр. ал. 3 ГПК). Правилно предходният състав на Върховния касационен съд оставя без разглеждане просрочената молба на жалбоподателя (касатор) вх. № 2449/ 06.03.2017 г. Основателността на възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение – единственото искане, с което той я обосновава, – се преценява спрямо всеки ответник по касация. Преценката, от която произтича или която отрича основателността на такава молба по чл. 248 ГПК, е за обективните предели на гражданската отговорност на жалбоподателя (касатор) спрямо онзи ответник по касация, понесъл разхода пред последната инстанция. Касационната инстанция я извършва в производството по чл. 248 ГПК. Това е единствената възможност за касатора да направи възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, след като производството е приключило с определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационния контрол. Упражненото подобно искане спрямо други двама ответници по касация (Е. П. и В. П.) е без значение в отношенията между жалбоподателя (касатор) и останалите ответници по касация. Следователно за срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е без значение предходната молба вх. № 533/ 18.01.2017 г., с която той е упражнил искане за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта по разноските, но спрямо други двама ответници по касация. Искането е различно. Това с молбата от 06.03.2017 г. не го допълва.
Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да потвърди обжалваното определение. То съответства на предвиденото в чл. 248, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото в тежест на жалбоподателя следва да се поставят извършените от ответниците по частната жалба разноски. Отговорността е деликтна и следва да се понесе солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] ЕИК 11500116 срещу определение № 54/ 13.03.2017 г. по гр. д. № 3545/ 2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати солидарно на Б. Л. Л., Ч. Й. К., М. Г. Б., Е. Н. К., Н. И. К.,З. А. М., С. И. И., Н. К. Г., Г. Х. П., А. Г. М., П. М. К., Л. Н. У., Л. Х. Р., Л. С. К., Н. А. П., М. Н. Б., Г. Т. Д., М. Г. Д., Т. В. Т., П. К. К., Н. К. К., М. Т. К., К. И. И., Д. М. А., М. Т. П., В. Г. К., К. К. Б., П. И. В., М. П. К., А. К. Л., В. А. А., В. А. Ч., И. С. А., К. Т. Г., Г. Г. К., Р. Т. К., К. И. Б., Н. Г. П., А. Я. М., Р. Г. К., К. М. Б., Р. П. К., С. Ю. К., И. Г. И., Л. Д. Д., В. К. И., С. Д. Б., Г. Д. Б., А. Г. К.-М., Е. С. П. и В. С. К. сумата 300 лв. – разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.