Определение №102 от 14.10.2008 по тър. дело №3207/3207 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 102
София, 14.10.2008 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осмата година, в състав:
 
                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
                                        ЧЛЕНОВЕ:          АЛБЕНА БОНЕВА
                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3578 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 282 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Д. Д. , в качеството му на директор на Т. дирекция на Националната агенция за приходите – Р. , против решение № 362 от 9 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 361 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г. В касационната жалба се иска спиране изпълнението на въззивното решение относно заплащане на сумата от 4608 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 от К. на труда и сумата от 7000 лева разноски по делото, защото от изпълнението можели да произтекат значителни вреди, а издължаването на установени с влязло в сила решение парични задължения на държавни учреждения било винаги гарантирано от държавата.
След като прецени искането и съобрази разпоредбата на чл. 242 и чл. 243 от ГПК, съдът намира, че искането за спиране на изпълнението на въззивното решение е неоснователно.
По силата на чл. 243 ал. 2 от ГПК, срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Касаторът е държавно учреждение съобразно правилата на чл. 2 от Закона за Националната агенция за приходите. Ето защо спрямо него изпълнение преди влизането в сила на съдебно решение не се допуска дори в случаите на специално предвидените изключения от общия принцип за допускане на изпълнение, визирани в чл. 242 ал. 1 от ГПК. В случай, че спрямо касатора се предприемат действия по изпълнение, той следва да ги атакува по друг ред.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Д. Д. , в качеството му на директор на Т. дирекция на Националната агенция за приходите – Р. , за спиране изпълнението на въззивното решение № 361 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г. за заплащане на сумата от 4608 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 от К. на труда и сумата от 7000 лева разноски по делото.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top