О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 02.03.2018 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова ч. гр. д. № 197 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 34/0.01.2018 г. /п. кл. от 22.12.2017г./ на Е. Д. М., против определение от 11.12.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 6288/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд за оставяне без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по същото дело.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, като разгледана по същество, същата е неоснователна.
С определение от 11.12.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 6288/2017 г. по описа на Апелативен съд – София е оставена без уважение молбата на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ по същото дело.
Законосъобразен е крайният извод на съда за неоснователност на молбата за предоставяне на безплатна адвокатска помощ по дело, разглеждано пред него, на основание чл. 23, ал. 2 и 24, т. 1 и т. 2 ЗПП. Интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ, въпреки че жалбоподателят няма средства за заплащането на адвокатска защита, която желае, тъй като евентуалното уважаване на молбата за предоставяне на правна помощ не би било от очевидна полза за кандидатстващия за правна помощ поради недопустимост на неговата претенция по следните съображения:
С определение № 2703/12.05.2016 г. по адм. д. № 4727/20169 г. на Административен съд София-град, I-5 състав е прекратено производството по същото дело и на основание чл. 135, ал. 2 АПК делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, тъй като е било образувано по искова молба вх. № 12469/09.05.2016 г. на Е. Д. М. /жалбоподател в настоящото производство/ срещу Л. П., полицай в ГДНП и разследващ орган по ДП № 375/2013 г. по описа на същата служба, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева поради бездействие от страна на Л. П., по съображения, че претенцията за вреди от дейността на правозащитни органи се реализира по реда на ГПК съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ. С определение от 19.10.2017 г. по гр.д. № 5901/2016 г. на Софийски градски съд, I-17 състав, производството по същото дело е прекратено на основание чл. 130 ГПК поради наличието на абсолютна процесуална пречка за неговото развитие, а именно: функционален имунитет съгласно чл. 216, ал. 2 ЗМВР на лицето, срещу което е насочена претенцията за обезвреда, за вреди, причинени по непредпазливост на граждани при или по повод на изпълнение на служебни задължения, тъй като лицето е държавен служител на МВР в качеството й на разследващ полицай.
От твърденията в исковата молба на Е. М. следва, че не е налице някоя от хипотезите на чл. 216, ал. 3 ЗМВР, която да обоснове пасивната процесуална легитимация на разследващия полицай, срещу когото е насочена претенцията – за вреди, причинени умишлено, в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Предявеният иск е недопустим на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 216, ал. 2 ЗМВР, поради което дори и на жалбоподателя да бъде предоставена правна помощ по делото пред Апелативен съд – София, същият съд би потвърдил горецитираното определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото, тъй като горепосочената абсолютна процесуална пречка не може да бъде отстранена. Интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ на жалбоподателя, тъй като прекратяването на производството по делото пред Софийски градски съд не би довело до правен резултат, изгоден за жалбоподателя.
Цитираните от жалбоподателя разпоредби от наднационален и международен правопорядък относно правото на справедлив процес и правото на защита не са нарушени, тъй като макар и да не разполага с достатъчно средства, жалбоподателят няма нужда от правна помощ по дело, прекратяването на производството по което ще се потвърди от съответния съд поради недопустимост на неговата претенция /арг. от чл. 47, ал. 3 ХОПЕС/. Имайки предвид, че държавният бюджет е източник на средствата за функциониране на системата за правна помощ /чл. 2 ЗПП/, то интересите на фиска не следва да бъдат нарушени за упражняване на право на достъп до съд относно изначално недопустима претенция.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.12.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 6288/2017 г. по описа на Апелативен съд – София за оставяне без уважение на молбата на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: