О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 102
София, 21.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4671/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д., чрез адв. М. Д. срещу решение от 11.02.2013 год., постановено по в. гр.д. №316/2012 на Бургаския апелативен съд, с което след като е отменено решението по гр.д. № 19/2012 год. на Окръжен съд –Ямбол в частта, в която [фирма] , [населено място] , е осъден да заплати на С. Г. Д. сумата от 20 000 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди е постановено ново решение , с което искът за този размер е отхвърлен. Потвърдено е решението, с което искът на С. Г. Д. срещу [фирма] , [населено място] за неимуществени вреди за разликата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер на иска e отхвърлен.Присъдени са разноски.
Ответникът по касация [фирма] , [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Предпоставките , с които законът свързва достъпа до касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, обаче не са налице.
За да се допусне касационно обжалване следва да са изпълнени две комулативно дадени условия: Касаторът да е формулирал правен въпрос / материалноправен или процесуалноправен/ , който да е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото; по отношение на така формулирания въпрос да е обосновано и изпълнено допълнителното основание или основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК на което касаторът се позовава.
В случая с представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК /противоречие със задължителната практика на ВКС /без да формулира правен въпрос. Оплакването , че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон като е приел, че касаторът не е претърпял вреди от процесната публикация, е оплакване за неправилност на обжалваното решение, което може да бъде предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Касаторът е посочил следните въпроси, по които според него съдебната практика не се е произнесла: 1. Какви са критериите, очертаващи журналистическите изявления като мнение, критика, недоволство и съмнение, изисква ли се те да бъдат основани на истински , верни и проверени факти и обратно ако всички обективни факти са оборени, кога може да се квалифицира като журналистическо мнение, съмнение, критика и недоволство; 2.По какви критерии се различават журналистическите похвати при списване на публикациите за да бъдат оценени като оценъчни съждения и такива като критика, съмнения, недоволство и мнение ;3. как се определя границата между свободата на словото и правото на личността с оглед характера на публикуваното – информация , съобщение, анализ . Има ли значение за оценката по кой общественозначим въпрос е изразено журналистическото мнение и на каква обществена ли колективна потребност отговаря за да де приеме, че е оправдано предимство на първото над второто; 4. Следва ли всякога да се обсъждат елементите на конкретния казус за да се направи правна и фактическа преценка за баланса между свободата на словото и гарантираните права на личността; 5. При превратно обсъждани обективни факти в журналистическия материал в насока да увредят конституционно гарантирани права на индивида – име, чест достойнство, изисква ли се изявленията да изпълват елементите обективни и субективни за престъпното деяние по чл. 147,ал.1 НК или е достатъчно да се установи противоправност на деянието по критерия на чл. 45 ЗЗД.
По последния въпрос касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р №62/06.03.2012 г. по гр.д. №1376/211 г. и Р №443/19.07.2010 по гр.д. №5059/2008 г.
В заключение се иска ВКС да се произнесе по въпроса за съотношението между правата на личността , свободата на словото и правото на информация – допуска ли се и в каква степен накърняване на правата, морала, доброто име на личността за сметка н свободата на словото при сегашната редакция на чл. 39,ал.1 и2 и чл.41 от Конституциата на РБ. Счита, че „тълкуването на закона по тези въпроси ще допринесе за развитието на правото и осъвременяването й / не е посочено на какво/ „и с оглед промяната на обществените условия.”Последното , както и твърдението, че по посочените въпроси липсва съдебна практика предполага, че по тези въпроси касаторът се позовава на критерия по чл. 280,а.1,т.3 ГПК макар и да няма изрично позоваване на него.
Доколкото по въпрос №5 касаторът се позовава на противоречие с решения на ВКС, постановени при усл. на чл. 290ГПК, които имат задължителен характер,следва да се посочи, че основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК изключва изпълнението на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът е некоректно формулиран-същият включва твърдения за необоснованост на обжалваното решение, изразяващо се в превратно обсъждани факти от журналистическия материал и е предпоставен от това твърдение . Независимо от това следва да се посочи, че въззивният съд не е отхвърлил предявеният иск поради неизпълнен фактическия състав на престъплението клевета по чл. 147 НК, а доколкото е приел, че в цитираните части от процесната статия не се съдържат обидни и клеветнически твърдения , нито по друг начин е накърнена честта и личното достойнството на ищеца. Прието е ,че субективните изживявания след публикацията, макар и негативни не могат да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди от непозволено увреждане , защото не се установяват деликт. Следователно разсъжденията на въззивният съд са на плоскостта на гражданската отговорност за непозволено увреждане. Дори с оглед позоваването на чл. 147 НК във връзка, че разгласените обстоятелства нямат позорен характер да се приеме, че съдът е преценил липсата на клевета в контекста на чл. 147 НК, искът е отхвърлен поради генералния извод, че със статията не са засегнати честта и личното достойнство на ищеца. С оглед на казаното, решението не се явява в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС Р №443/19.07.2010 по гр.д. №5059/2008 г. и Р №62/06.03.2012 г. по гр.д. №1376/211 , което се позовава на първото решение .
Останалите въпроси под №1,2 ,3 и 4 са общи, принципни въпроси и макар от съществено значение , нямат връзка с мотивите на въззивната инстанция.Така както са формулирани, не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и следователно нямат характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК.
Доколкото формулирането на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв / такива/ е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Независимо от това касаторът не е обосновал и посочения от него допълнителен критерий / основание / за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК съгласно т.4. от ТР №1 от 19.02.2010 по ТД № 1/2009 год.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.02.2013 год., постановено по в. гр.д. №316/2012 на Бургаския апелативен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: