О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр.София, 23.01.2014г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5369 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.03.2013г. по гр.д.№13345/2011г. с което ГС София е отхвърлил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Б. М. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците – Б. [фирма], Б. [фирма] и [фирма] в писмени становища, чрез процесуалните си представители поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Б. М. срещу Л. -С при Б. “Т. Подвижен състав (Л.) Е. (преобразувано в Б. (Б.) ЕАД), искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, вр.чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 5-85 от 19.03.2010 г. на Директора на Л. депо-София, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Машинист локомотивен влакова работа” в район ЕП Перник при Л. д-С и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 600.00 лева представляваща обезщетение за незаконно уволнение за периода от 20.03.2010 г. до 20.09.2010 г.
Прието е, че със Заповед № 5-85 от 19.03.2010 г. на жалбоподателя – ищец в производството, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 19.03.2010 г., когато не е спорно, че е връчена заповедта на служителя. Прието е също така, че заповедта е мотивирана е на работника са поискани обяснения. Съдът е счел за докадано и извършеното нарушение на трудовата дисциплина, а именно, че той се намирал в лек автомобил, в чийто багажник били открити 21 туби дизелово гориво, като е напуснал работното си място, с което създал предпоставки за посегателство върху повереното му имущество и че нарушението се изразява в неспазване на техническите и технологични правила, включително и заповед № 9-316 от 26.05.2008г. на директора, е довело до увреждане на имуществото му, разпиляване на материали, суровини и други средства. При тези данни въззивният съ е отхвърлил като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че във възивното решение са разрешени правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да прецени свидетелските показания при спазване разпоредбата на чл.172 ГПК и за задължението да съда да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните. Поддържа, че е налице основание по чл280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. Решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 14.05.2012г. по гр.д.№447/2011г., ІV г.о., от 28.10.2010 г. по гр.д.№91/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и от 04.04.2013г. по гр.д.№964/2012г. , ІV г.о, в които е прието, че решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора, че съдът определя силата, с която страна по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него. Посочва се, че въззивният съд има задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. В този смисъл се е произнесъл и въззивния съд.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.2013г. по гр.д.№13345/2011г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: