О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 24.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2489 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №483 от 08.11.2016 г. по ч.т.д.№1779/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №3416 от 30.11.2015 г. по ч.гр.д.№4341/2015 г. на САС, потвърждаващо определение от 16.09.2015 г. по т.д.№3609/2014 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на ищеца [фирма] за конституиране по реда на чл.263и, ал.7 от ТЗ на нов ответник по предявен иск по чл.517, ал.3 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното определение е преграждащо, предвид липсата на възможност за ищеца да реализира правото си по чл.517, ал.3 от ГПК в отделно производство срещу ответника, чието конституиране е отказано, като се посочва, че в случая е налице хипотеза, аналогична на разрешението, дадено в т.9б на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол, тъй като определението, с което се допуска или отказва конституиране на нов ответник, независимо дали е по реда на чл.228 от ГПК или на чл. 263и, ал.7 от ТЗ не е преграждащо и не е предвидена изрично неговата обжалваемост.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Отказът на съда да конституира по реда на чл.263и, ал.7 от ТЗ /при настъпило в хода на процеса преобразуване на ответника чрез отделяне/, нов ответник – солидарен длъжник по смисъла на чл.263, ал.1 и ал.2 от ТЗ и обикновен другар на първоначалния ответник по предявения иск /хипотеза подобна на конституиране на нов ответник по реда на чл.228, ал.3 от ГПК и различна от отказа да се конституира главно встъпило в делото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора и е предявило иск против двете страни/ не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а и законът не е предвидил възможност за обжалването му, поради което контролът върху правилността на отказа за конституиране може да се извърши едва при проверка на решението по съществото на спора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №483 от 08.11.2016 г. по ч.т.д.№1779/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.