О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр.София, 25.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1429/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Д. г. с.”А.”, [населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 436 от 05.10.2012 г. по гр.д.№ 722/ 2012 г. С него, след като е отменено решение на Велинградски районен съд по гр.д.№ 90/ 2012 г., са уважени предявените от Х. А. Б. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 48/ 02.12.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 889,20 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят формулира съображения за извършени от въззивния съд нарушения на материалния закон и правилата на ГПК, превратно тълкуване на доказателства, необоснованост на фактическите и правните изводи. От съдържанието на изложението може да бъде уточнен (при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) единствено материалноправният въпрос завършена ли е процедурата по съкращаване на щата с утвърждаване на ново щатно разписание от работодателя. Жалбоподателят сочи, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че въззивният съд го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Поради това моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна Х. Б. оспорва жалбата като поддържа, че при постановяване на решението съдът по същество се е съобразил изцяло с установената от ВКС задължителна практика.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът е работил на длъжността „горски надзирател” въз основа на безсрочен трудов договор. На 02.12.2011 г. работодателят му връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. В негова тежест било да докаже наличието на предпоставките за законност на уволнителното волеизявление, но по делото не са ангажиран надлежни доказателства за премахване на съответната трудова функция на длъжността „горски надзирател ***, ***” от клас 5, подклас 2 работници от компетентния орган. Ищецът е заемал именно такава длъжност, а не длъжността „горски стражар”. Със заповед на работодателя са съкратени 3 бройки от длъжността „горски стражар”, а не от длъжността „горски надзирател”, която е заемал ищеца. Въз основа на това е изведено, че е съкратен щат, различен от този, на който е работил ищеца, което прави уволнението незаконно.
При тези изводи на въззивния съд единственият формулиран от жалбоподателя правен въпрос не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е основал акта си на това, завършена ли е или не процедурата по съкращаването на щата към момента на утвърждаване на ново щатно разписание от работодателя. Той е изложил, че със заповедта за съкращаване на щата са премахнати различни щатни бройки от тези, на които е бил назначен ищеца. Следователно какъвто и отговор да бъде даден на формулирания от касатора въпрос, той би бил без значение за крайния изход от спора. По такъв въпрос касационно обжалване не може да се допусне, съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г
Останалите развити в изложението на касатора доводи във връзка с доказателствата и правилното приложение на закона не подлежат на обсъждане в настоящето производство. По реда на чл.288 ГПК съдът проверява единствено правните разрешения от въззивния съд и то само доколкото касаторът е посочил конкретен въпрос, по който тези разрешения са в противоречие с практиката на ВКС, противоречат на практиката на съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Всякакви други нарушения в производството пред въззивния съд могат да бъдат разглеждани като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, но не и като основания за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 436 от 05.10.2012 г. по гр.д.№ 722/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: