4
гр. д. № 42/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 102
София, 25.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 42/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Е. Х. М. от [населено място] касационна жалба срещу решение № 250 от 09.10.2012 г. по гр. д. № 522/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.05.2012 г. по гр. д. № 3620/2011 г. на Хасковски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу М. Х. Ю. и Л. Р. Ю., двамата от [населено място], иск за делба на УПИ .., с площ от 675 кв. м., в кв. 8 по плана на [населено място] и построените в него едноетажна жилищна сграда на площ от 99 кв. м. и второстепенна сграда на площ от 20 кв. м. като неоснователен. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на извода, за основателност на доводът, релевиран от ответниците, за изтекла в тяхна полза придобивна давност до предявяване на иска за частта от имота, придобит от ищцата по наследяване.
Касаторката иска да се допусне касационна проверка на решението по разрешените в него материалноправни въпроси, които са обусловили решаващите правни изводи на съда: от кой момент започва да тече срока на придобивната давност в сънаследствен имот; 2. претенцията на сънаследник да ползва част от имота прекъсва ли владението, осъществявано от другия наследник на същия имот. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като счита, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото в решения № 213/2010 г. по гр. д. № 900/2009 г. на ВКС, І г. о. и решение № 1104/2006 г. по гр. д. № 1072/2005 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответниците по касация в отговора подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Установено е по делото, че касаторката е наследница на Х. Ю. М., починал през 1974 г. и оставил за наследници касаторката, негова дъщеря и ответниците – Л. Ю. съпруга и М. Ю. син.
През 2009 г. ответниците са се позовали на давностно владение и наследяване по отношение на имота, предмет на иска, и снабдили с нот. акт съставеност на имота при равни права по реда на обстоятелствената проверка ( н. а. № 142, т. ІІ, н. д. № 331/2009 г. ). Ответницата Л. Ю. е дарила своята част от имота на сина си М. Ю. на 28.10.2009 г., за което е съставен н. а. №143, т. ІІ, н. д. № 332/2009 г. С гласни доказателства е установено, че към 1964 г., когато е открито наследството, в имота е имало жилищна сграда, състояща се от две стаи, изпълнена от кирпич. След смъртта на наследодателя касаторката не е живяла в имота, не е живяла и в селото. Тя и съпругът й са работели в Турция като учители. Установяват и това, че през 1983 г. М. е съборил старата къща и пристроил нова от четири стаи със салон, със свои средства и труд. От старата къща са запазени само две стени, новата сграда e изпълнена върху бетонна плоча, като е покрита новоизграден покрив. Свидетелят М. М. установява, че касаторката не е живяла в селото от 40 години. Други свидетели установяват, че касаторката не е живяла в къщата. През 1989 г. е заминала за Турция. Започнала е да идва в селото от преди 10-12 години, т. е. след 2000 г., но не е пребивавала в къщата, а при роднини. През последните години М. не я е допуска в имота. Също с гласни доказателства е установено, че М. е живял винаги в къщата, ползвал е имота като свой и е противопоставил това владение на сестра си.
По делото не е установено, дали общият на страните наследодател е бил собственик на имота приживе и на какво основание. За установяване на този факт е направено позоваване на разписния списък, изготвен към одобрения през 1966 г. кадастрален план, в който имотът е бил записан на името на наследодателя на страните. Това записване не съставлява доказателство за принадлежността на правото на собственост, а само за това, кой е заварен в имота при съставянето на плана.
При така установените факти е прието, че имотът е придобит на основание давностно владение от ответниците. Касаторката не е установила да е придобила вещни права върху имота на основание наследяване, тъй като не е ангажирала доказателства за да установи, че приживе наследодателят й е придобил това право. По отношение на сградата е установено, а и страните не спорят по този факт, че съществувалата към 1964 г. сграда е съборена, а съществуващата е построена през 1983 г. от брат й и е владяна от тогава до предявяване на иска от него и майка му като собствена.
При отсъствието на преки доказателства, за това, че наследодателят е бил собственик на имота, съдът хипотетично е приел този факт за установен. Правните изводи за придобиване от ответниците на основание давностно владение на правата, придобити по наследяване от касаторката на част от имота, са изградени на установеното с гласни доказателства, че след смъртта на наследодателя касаторката не е владяла имота.
Фактите сочат, че към 1964 г., когато е открито наследството, касаторката и брат й М. са били непълнолетни. Владение за себе си ответникът М. Ю. е могъл да упражнява от навършване на пълнолетие. Съдът, кредитирайки гласните доказателства, които са безпротиворечиви, е приел, че владение за себе си той е демонстрирал от 1983 г., когато е съборил старата къща и построил нова. Разпореждайки се с имота като със свой, той е показал с поведението си формираното намерение да владее имота за себе си.
Съобразно изложеното по горе и при липсата на данни, че наследодателят е бил собственик на имота към датата на откриване на наследството, поставеният първи въпрос, който следва да се преформулира в смисъл: от кога следва да се приеме, че единият съсобственик е установил владение върху частта на другия с намерение да я придобие на основание давностно владение, е разрешен при точно прилагане на закона и задължителната практика на ВКС.
Некоректно е позоваването на решение № 413 от 2010 г. по гр. д. № 900/2009 г. на І г. о. на ВКС. Същото няма за предмет разрешаване на въпроса за придобиване на вещни права на основание давностно владение. Разрешеният въпрос е за това дали вписването на решението за разваляне на договора за продажба е противопоставимо на новите приобретатели на имота и от кой момент. От изложеното следва, че поддържаното основание не е мотивирано. Съобразно направения анализ на фактите и правните изводи на съда, настоящият състав достига до извода, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по този въпрос.
Не следва да се допусне касационна проверка на решението и на е основание т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, позоваване на което е направено само формално.
Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнат с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Мотивирането на основанието по т. 3 е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал., т. 4 ГПК. При липса на обосноваване на това основание съдът не е длъжен да се произнася по него.
В обобщение обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не се установи да са налице релевираните основания за това. При този изход на касационното производство касаторката ще бъде осъдена да заплати на ответника по касация М. Ю. направените от него разноски за производството, които възлизат на сумата 100 лв., установени с договор за правна помощ от 02.01.20013 г., сключен с адв. В. Л. от Хасковска АК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250 от 09.10.2012 г. по гр. д. № 522/2012 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Х. М. от, [населено място], [улица], ет. 2 да заплати на М. Х. Ю. сумата 100 (сто) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: