5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
С., 26.01. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5482/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „Озеленяване, горско и селско стопанство” [населено място] представлявано от С. К. чрез адв. П. В. Бургаска адвокатска колегия против въззивно решение № VІ-85 от 27.07.2015г. по в. гр. дело № 1121/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 17 от 29.01.2015г. по гр. дело № 644/2014г. на Поморийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на И. Р. Р. извършено със заповед № РД-16-439 от 06.10.2014г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител автомеханик” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за един месец в размер на 480 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение със законните последици. С допълнително решение № 79 от 04.05.2015г. по същото дело работодателят е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за още пет месеца в размер на 2722,50 лв. със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – при условие, че хпрекоят ръководител свидетелствува за преки негови впечатления относно конкретни факти за нивото на изпълнение на работата и личностните и професионални качества на работника, които са от значение за спора, може ли съдът да не кредитира изцяло показанията му, когато не е налице противоречие на тези показания с показанията на друг свидетел относно същите факти; може ли съдът да обоснове изводите си за заинтересованост на свидетеля -пряк ръководител на ищеца и да игнорира изцяло неговите показания, приемайки, че между тях има конфликт, само поради обстоятелството, че ищецът е бил дисциплинарно наказван за неизпълнение разпорежданията на прекия ръководител; дори да се приеме, че е налице конфликт между свидетеля и страната – ищец, дава ли това основание на съда да не кредитира показанията на свидетеля – пряк ръководител, ако има данни по делото, че конфликтът е провокиран от поведението и личностните качества на самия ищец; може ли да бъде уважена претенция за обезщетение по чл. 225 КТ над заявения с исковата молба петитум при условие, че в хода на делото ищецът не е заявил изменение на иска си по реда в сроковете по чл. 214 ГПК, като заяви, че изменя иска си по отношение на размера и на периода, за който претендира обезщетението. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът И. Р. Р. чрез адв. К. Бургаска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие с представената от жалбоподателя съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси имат отношение към решаващите изводи на съда за уважаване на исковете, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – решения на ВКС по гр. дело № 776/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 91/2010г., четвърто г. о.; гр. дело № 2638/2013г., трето г. о.; гр. дело № 955/2010г., трето г. о.; гр. дело № 1301/2012г., трето г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Първите три въпроса касаят приложението на чл. 172 ГПК. Според представената от жалбоподателя съдебна практика, когато правно релевантните факти се установяват със свидетелски покозания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизвеждат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази, както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе или ги възпроизвежда недобросъвестно (гр. дело № 776/2009г., четвърто г. о., ВКС); решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти от значение за спора (гр. дело № 91/2010г., четвърто г. о., ВКС).
При разрешаването на поставените въпроси, касаещи приложението на чл. 172 ГПК, съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика. С обжалваното решение съдът е извършил анализ на събраните по делото гласни доказателства, обсъдени поотделно и съвокупно с останалите доказателства; извършена е съпоставка между показанията на свидетелите, при която са констатирани противоречия – свидетелите, колеги на ищеца, служители при ответника са установили, че в работата си ищецът е отзивчив, не е отказвал съдействие при поискана помощ, сочат случай, при който ищецът използвал личната си техника, за да се справи с възникнали проблеми по повод изпълнение на възложената му работа, в отношенията с колегите ищецът не е предизвиквал конфликти; в същото време прекият ръководител на ищеца в показанията си е установил множество допуснати нередности в работата му, прояви на самонадеяност, на липса на точност и прецизност в изпълнение на трудовите задължения. Съдът е съобразил съществуващият конфликт между ищеца и прекият му ръководител, който във времето се е развил до липса на комуникация между тях, като се е стигнало до налагане на дисциплинарно наказание по докладна записка на свидетеля. Липсата на други доказателства в подкрепа на показанията на този свидетел е дало основание на съда да приеме, че работодателят не е установил по несъмнен начин липсата на качества у ищеца за ефективно изпълнение на трудовата функция, предмет на приложеното със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и да отмени същата като незаконна. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 172 ГПК в съответствие с цитираната съдебна практика – обсъдил е всички допустими доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвокупност, отчел е наличието на данни за евентуална заинтересованост на част от свидетелите. Формирано по този начин (съдът разполага със суверенното право да даде вяра на едни свидетели и да не кредитира показанията на други) вътрешното убеждение се е осъществило при липса на допуснати нарушения.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Липсва основание за селектиране на касационната жалба и по въпроса дали може да бъде уважена претенция за обезщетение по чл. 225 КТ над заявения с исковата молба петитум при условие, че в хода на делото ищецът не е заявил изменение на иска си по реда в сроковете по чл. 214 ГПК.
Разпоредбата на чл. 214 ГПК дава възможност до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ищецът да измени само размера на предявения иск, а в първото по делото заседание да измени основанието или без да измени основанието да измени своето искане (петитума). В първото по делото заседание ищецът е увеличил размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ за присъждане на обезщетение до шест брутни заплати. Такова изменение е допустимо, когато претенцията е за период след предявяването на иска за оспорване на уволнението, тъй като шестмесечният период след уволнението подлежащ на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ изтича винаги след двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т.2 КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението. В този смисъл решение по гр. дело № 166/2009г., четвърто г. о., ВКС, на което съдът се е позовал, давайки отговор на оплакването съдържаща се в поставения правен въпрос.
Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на ответника по касационната жалба, тъй като не са поискани с писмения отговор.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-85 от 27.07.2015г. по в. гр. дело № 1121/2015г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ