ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
гр.София, 26.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 82 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. П. К. от гр. Д., срещу определение № 490 от 20.11.2009 г., по ч.гр.д. № 502/2009 г., на Варненския апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба Я. С. Я., чрез адвокат Б е подал писмено възражение, в което е оспорил доводите на касатора с твърдения за правилност и законосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната касационна жалба П. Ю. М. не е депозирал писмен отговор, съгласно чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се прегражда по-нататъшното разглеждане на делото – касационно основание по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение № 490 от 20.11.2009 г., по ч.гр.д. № 502/2009 г., Варненският апелативен съд е потвърдил определението на Окръжен съд, гр. В. от 18.09.2009 г., по гражданско дело № 830/2009 г., с което е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност.
Частната жалба на К. П. К., чрез И. Г. Рафаилова, приподписана от адвокат Ю срещу определението на Варненския апелативен съд съдържа оплаквания за неправилност и твърдения, че предвидената правна възможност за избор на подсъдност не принадлежи на ищеца, а на ответника, съобразно разпоредбата на чл.115 ГПК. Отделно са изложени съображения, че въпросът за местната подсъдност е от значение за точното и еднакво прилагане на закона, поради което следва да се допусне до касационно обжалване, при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, могат да бъдат подавани частни жалби в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК. В случая е подаден писмен отговор срещу исковата молба, в което е направено възражение за местна неподсъдност, което окръжният съд е оставил без уважение и това определение е било потвърдено от Варненския апелативен съд. Обжалваният съдебен акт подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което за допустимостта на касационното обжалване следва да се преценяват въведените основания от касатора по частната жалба, при условията на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният за разглеждане процесуалноправен въпрос, за който се твърди, че е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е във връзка с направено в срок възражение местна неподсъдност, което първоинстанционният съд е оставил без уважение, но което заинтересованата страна може да обжалва, според чл.121 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос, макар да обуславя крайните изводи в обжалваното определение на въззивния съд, не се решава противоречиво и в този смисъл няма значение за развитието на правото. Като изключение от общата подсъдност по чл.105 ГПК, иск за непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието, съгласно чл.115 ГПК. Правната възможност да се предяви иск за обезщетение по местоизвършването на деянието е изключение, при което изборът на подсъдността е предоставена на увредения от деликта. В този случай, направеното от ответната страна възражение за местна неподсъдност е без значение, тъй като правото на избор принадлежи на ищеца, който твърди, че е пострадал от противоправното поведение на лицата, отговорни за причинените му вреди.
В конкретния случай, поставеният въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото разпоредбите отнасящи се до общата местна подсъдност и тези, които изрично я изключват са ясни, няма непълнота и противоречие с други правни норми или различно тълкуване на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 490 от 20.11.2009 г., по ч.гр.д. № 502/2009 г., на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.