Определение №102 от 27.5.2009 по гр. дело №409/409 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 102
 
София, 27.05.2009 г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
            Върховен касационен съд  на Република България ,  трето Гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и втори май  две хиляди и девета година , в състав:                    
                  
                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                                            ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                                                                                                               
                      След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№ 395/2009год.,   за     да    се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е образувано по касационна жалба на П. 22620- МО , подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение от постановено по гр.д. № 1659/2008 год. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 07. 01.2008 год. по гр.д. №6306/2005 год. на Софийски районен съд , с което е отменено дисциплинарното уволнение на Р. П. К., извършено със заповед на началника на П. 2. и поделението е осъдено да му заплати обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в размер на 1 587,48 лв., ведно със законната лихва от 28.07.2005 год. до окончателното изплащане на сумата и 71,13 лв. разноски..
При извършената проверка, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о намира следното:
Съгласно чл. 284,ал.3,т.4 ГПК във вр. чл.84 ГПК жалбоподателят е следвало да приложи документ за внесена държавна такса.
Първоначалната редакция на чл. 84, ал.1, т.1 ГПК предвижда , че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса , освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи- частна държавна собственост. С изменението внесено със ЗИДГПК / Д.в. бр.50/2008 год. /, изключението / „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост/ е заличено и то с обратно сила , считано от 01.03.2008 год. съгл. пар.61 ПЗР на ЗИДГПК. С решение № 3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ , постановено по к.д. № 3/2008 год., разпоредбата на пар.1 ЗИДГПК, с която е внесено посоченото изменение, е обявена за противоконституционна. При това положение, разпоредбата на чл. 84,т.1 ГПК действа в първоначалната и редакция. Последното налага при извършване на преценка дали се дължи държавна такса, когато иска е предявен от държавата или държавно учреждение, да се изхожда от характера на спорното право, чиято защита се търси. В случая спорното право няма публичен характер и касаторът П. 22620-МО дължи държавна такса.
Доколкото за редовността на жалбата съгл. чл.285 ГПК следи въззивната инстанция, производството следва да се прекрати и делото върне на Софийски градски съд за отстраняване на визираната нередовност като на жалбоподателя бъдат дадени указания и срок за представяне на документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС за допускане на касационно обжалване в размер на 30 лв. съгласно чл.18,ал.1,т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на указанията, проверяващия редовността на жалбата въззивен съд, ще следва да изпълни правомощията си по чл.286,ал.1,т.2 от ГПК и да върне нередовната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 409/2009 год. на ВКС, трето гражданско отделение и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд за отстраняване на визираната нередовност на касационната жалба на П. 22620-МО, гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
.
 
 
 

Scroll to Top