4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 102
гр. София ,03.02.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 592 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Я. А. Г. и С. А. Г. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-112 от 20.11.2009г. по гр.д.№ 489/2009г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
Ответникът И. агенция по селекция и репродукция към министъра на земеделието и храните е подал писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Б. окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд [населено място] № 36 от 30.05.2009г. по гр.д.№ 22/2008г. , с което е признал правото на собственост на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и И. агенция по селекция и репродукция в животновъдството към Министъра на земеделието и продоволствието по отношение на С. А. Г. и Я. А. Г. на имот пл.№ 330 кв.216.5 по плана на[населено място] с площ от 2 200 кв.м. и върху изградените в имота постройки –масивна едноетажна сграда със застроена площ от 470 кв.м., 2 броя бунгала със санитарен възел.
Въззивният съд е приел, че спорният имот съставляващ парцел І кв.162 площ от 2900 кв.м. е бил държавна собственост – предоставен e през 1958г. безвъзмездно на Р.[населено място] и е отреден за построяване за люпилня. Активите и пасивите на окръжните кооперативни съюзи са преминали към създадените с ПМС № 35/1959г. единни държавни предприятия към окръжните народни съвети. С ПМС 3/1961г. са създадени инкубаторни птицевъдни станции , включително и люпилнята в[населено място], която фигурира в списъка –приложение №2 към постановлението. Теренът, отреден за люпилня в[населено място] е бил изключен от регулация през 1968г. , по плана от 1988г. е записан като почивна станция „Р.”, а през 2001г. е попълнена кадастралната основа с имот 3030 кв.15 с площ от 2200 кв.м. , попадащ в част от терена, отреден за двор на почивната станция в плана от 1988г. При тези факти съдът е направил правният извод, че при доказаният държавен произход на имота за установяване правата на ответниците-касатори, които са го придобили по договор за замяна е от значение дали праводателят им [община] е бил собственик на имота. Съдът е изложил съображения, че решението на ОСЗ, с което е възстановена собствеността по реда на чл.18ж ЗСПЗЗ на[населено място] е нищожно , тъй като няма адресат физическо или юридическо лице , както и че ЗСПЗЗ не е бил приложим във връзка с реституцията на този имот след като няма данни по делото имотът да е бил общинска собственост преди влизане в сила на ЗС през 1951г. , той не е могъл да бъде придобит и на основанието , посочено в акта за общинска собственост – чл.2 т.9 от Закона за общинската собственост в редакция към 2000г.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за недопустимостта на решението като се цитира съдебна практика, според която не е налице правен интерес от провеждането на установителен иск за собственост когато ищецът може да се защити с осъдителен иск. Противоречивата практика по този въпрос обаче е обобщена с решение по чл.290 ал.1 ГПК по гр.д.№ 1921/2009г. на ВКС, І г.о. , с което е прието, че право на ищеца е да избере интензитета на защита на нарушеното право на собственост с оглед на което по този въпрос не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и няма съмнение за допустимостта на обжалваното решение.
Във връзка с проведения косвен контрол върху решението на Общинската служба по земеделие като административен акт касаторите се
позовават на противоречие със съдебната практика като цитират решение № 391 от 31.03.2003г. по гр.д.№ 298/2002г. , в което обаче изводът за некомпетентност на съда да преценява правилността на решението на Поземлената комисия е свързан не с липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността, а с недопустимостта на постановения изричен диспозитив за неправилност на решението, с което е възстановена собствеността в реални граници. Отговор на въпроса за допустимостта при спор за собственост да се провежда косвен контрол за законосъобразност на административен акт с вещноправни последици, постановен в административно производство без участието на страната, чиито права се засягат от реституцията се съдържа в т.4 на ТР 6/2006г. , ВКС, ОСГК като дадените принципни съображения са приложими и за конкретната хипотеза, при която на действителния собственик се противопоставят права, придобити от трето лице, легитимирало се като собственик с решение на административен орган, постановил реституция по ЗСПЗЗ, следователно и по този въпрос не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Въззивният съд не е основал решението си на извод , че имотът е публична държавна собственост, поради което решение № 313 /2005г. по гр.д.№ 2740 на ВКС, ІV г.о. не е относимо към настоящия спор. Не е относимо и решението на ВС № 3/1995г. по гр.д.№ 550/1994г. за недопустимост на установителния иск за собственост върху земеделска земя срещу общината, ако поземлената комисия е отказала да възстанови собствеността , тъй като в случая ищците не се позовават на земеделска реституция. Не е приложимо за разглеждания случай и ТР 1/1997г. на ВС, ОСГК , защото между страните не е имало спор за материално право в хипотезата на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ доколкото твърденията на ищците не се основават на конкуренция на права към минал момент във връзка с възстановяването на собствеността.
Решението на В. окръжен съд по гр.д.№ 284/2009г. с което е обезсилено решението на Районния съд[населено място] по гр.д.№ 219/2007г. поради произнасяне по непредявено отнование за собствеността на държавата за останалата 1/2 ид.ч. от същия имот не противоречи на обжалваното решение , защото по настоящото дело въззивният съд не е приел, че държавата е придобила собствеността по давност.
Цитираната от касаторите практика на административните съдилища не следва да се обсъжда, защото тя не се обхваща от хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-112 от 20.11.2009г. по гр.д.№ 489/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: