2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 102
София , 03.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1104 / 2011 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Й. С. е обжалвал въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 401 от 19.07.2011г. по гр.д.№ 236/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не е подал отговор по реда на чл.287 ГПК.
С обжалваното решение Плевенският окръжен съд е потвърдил решението на Плевенски районен съд № 2412 – I от 30.12.2010г по гр. д. № 1991/2010г., с което е отхвърлен иска за делба и е прекратено производството по инцидентния установителен иск за собственост поради недопустимост на същия.
В. съд е възприел мотивите на районния съд за неоснователност на предявения иск за делба поради наличие на влязло в сила решение , с което е отречена собствеността на ищеца върху делбения имот. Изложени са съображения, че [фирма] [населено място] е страна по гр. дело № 1015/2007г на Плевенския окръжен съд, с влязлото в сила решение по което е отхвърлен иска за собственост на ищеца по делото – касатор П. Й. С., следователно това решение го обвързва и с правните му последици всеки съд е длъжен да се съобразява, независимо, че по отношение на праводателката на ответника е било установено правото на собственост на ищеца като следва да бъде зачетено последващото решение. По инцидентния установителен иск е прието, че той се поглъща от иска за делба, по който ищецът трябва да установи правото си на собственост и самостоятелното му предявяване е ненужно и безпредметно т.е. липсва правен интерес.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че е постановен недопустим съдебен акт в частта относно непроизнасянето по основателността на въззивната жалба и по допуснатия инцидентен установителен иск. Правен въпрос във връзка с основанията за допускане на касационното обжалване обаче не е поставен и няма съмнение за допустимостта на обжалваното решение доколкото е налице произнасяне в диспозитива в рамките на спора, с който е сезиран съдът. Липсата на мотиви по доводите във въззивната жалба представлява нарушение на процесуалните правила, което не е относимо към производството по чл.288 ГПК. Ето защо във връзка с допустимостта на въззивното решение не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Вторият довод в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е за приложението на разпоредбата на чл.298 ГПК като се поддържа, че изводите на съда не са съобразени с ТР 3/2009г. на ВКС, ОСГК относно правните последици на вписването на исковите молби и конкуренцията на вписванията. Това тълкувателно решение е постановено по въпроса дали вписването на исковата молба съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗС е изискване за редовността й, неизпълнението на което обуславя приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК какъвто проблем по настоящото дело на стои, следователно не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , защото мотивите в обжалваното решение не противоречат на посочената от касатора задължителната практика на ВКС. Поддържаното нарушение на процесуалните правила във връзка с приложението на чл. 298 ГПК представлява довод за неправилност на решението което е касационно основание по чл.281 ГПК, неотносимо към производството за допускане на касационното обжалване според т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. Поставените въпроси за задължителната сила на решенията и правните последици на вписването на исковите молби и решенията са относими не към изводите на съда по настоящото дело, а към тези по предходното гр.д.№ 1015/2007г. на Плевенския окръжен съд, с което е разрешена конкуренцията на вписванията и спорът за собственост между П. Й. С. и [фирма] [населено място], следователно не обуславят общото основание на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 401 от 19.07.2011г. по гр.д.№ 236/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: