4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
С., 31.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 409/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на Р. М. Д., П. М. Б. и И. И. Д. чрез адвокат Д. С. – В. адвокатска колегия против определение № 1806 от 02.08.2013 г. по ч. гр. дело № 2795/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 8026 от 18.04.2013 г. по гр. дело № 643/2012 г. на Софийски окръжен съд за прекратяване на производството по исковете на Р. М. Д., П. М. Б. и И. И. Д. против Община [населено място] с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 108 ЗС, поради неизпълнени указания на съда за представяне на доказателства за приключила процедура по възстановяване правото на собственост на ищците като наследници на И. Д. Момински починал на 01.02.1978 г. по ЗСПЗЗ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите преповтарят оплакванията си за неправилност на обжалваното определение с твърдения, че са изпълнили указанията на съда – приложили са три броя скици, които „явно са изчезнали по делото”. Поддържат, че възстановените им земеделски земи били включени в регулацията на [населено място], поради което няма приключила процедура.
Ответниците Община [населено място] и [фирма] [населено място] не са представили писмен отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната жаба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърденията за изпълнени указания по отстраняване нередовността на исковата молба и за представени, но изчезнали от делото три броя скици не се оправдават от фактическа страна. Липсата на завършена процедура по възстановяване правото на собственост върху земите, впоследствие включени в регулационния план на [населено място], предмет на предявените искове не се оспорва от жалбоподателите.
По делото е прието, че с исковата молба ищците претендират да бъдат признати за собственици на част от недвижими имоти, бивши земеделски земи, сега в строителните граници на [населено място], възстановени им в съществуващи (възстановими) стари граници като наследници на И. Д. Момински с решение № 6199/18.05.1995 г. на Поземлена комисия [населено място], както следва – нива от 3,7 дка; овощна градина от 2,3 дка и ливада от 1,5 дка – всички находящи се в м. „М.” [населено място], идентични с имот пл. № 49 от Помощния кадастрален план на м. „П.” в регулацията на [населено място]. Поддържа ли са, че за спорната част от възстановените имоти били съставени актове за общинска собственост, поради което предявяват установителен иск за собственост против Община [населено място], която с два договора за покупко-продажба е продала на втория ответник [фирма] [населено място] общински имот УПИ – ІІ за жилищно строителство с площ 2690 кв. м в кв. 127 по плана на [населено място], срещу когото са предявили ревандикационен иск с твърдение, че имотите се намират в тяхно владение.
Така предявена исковата молба е била оставяна без движение с указания ищците да уточнят, каква площ от възстановените им с решение на поземлената комисия имоти попадат в имотите – общинска собственост по цитирани Актове за общинска собственост и договорите за покупко-продажба – оспорени с исковата молба, която да се индивидуализира с местонахождение, граници, площ по двата иска за собственост – установителен и осъдителен. Ищците не са могли да изпълнят указанията, тъй като са заявили, че не разполагат със скици.
Прието е с обжалваното определение, че за имот пл. № 49 е проведена процедура по чл. 11 и чл. 13 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии; издадено е решение № 2 от Протокол № 1/08.01.2008 г. на комисията при Община [населено място] за определяне на застроената и свободната от застояване площ на процесния имот, с което е установено, че свободна от застрояване площ на имот пл. № 49 е в размер на 23 кв. м, а застроената площ в размер на 5872 кв. м; решението е потвърдено със заповед №13/09.01.2008 г. на кмета на [община]; ищците са обжалвали заповедта, потвърдена с решение по адм. дело № 16533/2009г. на Върховен административен съд. При тези данни съдът е приел, че с влязлото в сила съдебно решение е установено, че спорната част от бившата земеделска земя е застроена, което е пречка за възстановяване правото на собственост, тъй като територията е урбанизирана и при липса на административен акт, като елемент от фактическия състав на процедурата по възстановяване на земи в урбанизираните територии, исковете за собственост се явяват процесуално недопустими.
Тези изводи кореспондират с доказателствата по делото. Съдът е приложил точно разпоредбите на материалния закон. Жалбоподателите не са установили процедурата по възстановяване на земите им включени в урбанизирани територии да е приключила с административен акт на О. за възстановяване право на собственост по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, което е дало основание на съда да прекрати производството по исковете за собственост.
Предвид изложеното и при липсата на изведени правни въпроси от значение за изхода на делото не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1806 от 02.08.2013 г. по ч. гр. дело № 2795/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ