Определение №102 от 4.3.2013 по ч.пр. дело №41/41 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 102

София, 04.03.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 41 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ш. Б., гражданин на Л. чрез пълномощника му адв. И. В. против определение № 318/29.10.2012г. по гр.д.№ 1147/2012г. на ВКС ІІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба против решение № 3015 от 4.5.2012 г. по гр.д.№ 979 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, в частите, с които е отменено решение от 9.8.2011 г. по гр. д. № 34746/2009 г. на СРС, за осъждане на Г. Б. С. да му заплати сумата от 1 500 лв. на основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД и сумата 750 евро на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и е постановено друго за отхвърляне на тези искове.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел, че е предявен частичен иск, целия размер на който е над 5000 лв., а и защото общо цената на двата иска е също над 5 000 лв.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е преценил че са предявени два обективно съединени иска, първият от които е частично заведен за сумата от 1 500 евро, а вторият е с цена от 2 250 евро. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и на т.1 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС,
Определението е правилно.
Когато ищецът предяви частичен иск, той въвежда като предмет на делото само претендираната част от вземането. Тази част е предмет на решението и само върху тази част се формира сила на пресъдено нещо. Съответно на това и само върху тази част ищецът заплаща разноски. Действително при уважаването на частичния иск за горницата над претендираната сума, ищецът не може да се позовава на формирана сила на присъдено нещо по частичен иск, макар че при отхвърлянето му се отрича основателността на претенцията като цяло. При определяне на праг на необжалваемост, процесуалния закон не прави разлика как е предявен иска. Законовият критерий е цената на иска, а тя съгласно чл. 69, ал.1 т.1 ГПК по искове за парични вземания е търсената сума. Относно това, че цената на иска при частични искове е само предявения размер на вземането е постановено ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при новия ГПК, тъй като в тази част нормите са аналогични.
Обстоятелството, че са предявени два обективно съединени иска също не е основание да се определя цената съобразно сбора от цените на двата иск. Ако всеки от двата иска бе предявен по отделно, той не би подлежал на касационно обжалване. С факта на общото им предявяване, решението по тях не става обжалваемо, тъй като обжалваемостта не е в зависимост от това в кое производство се разглеждат, а от цената на всеки от исковете, т.е. търсената сума.
Или в обобщение доводите в частната жалба са неоснователни. Като е приел, че въззивното решение по двата иска с цена на всеки от тях под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК, тричленния състав е постановил определение в съответствие с процесуалния закон, което следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 318/29.10.2012г. по гр.д.№ 1147/2012г. на Върховен касационен съд, ІІІ гр.о

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top