1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 04.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 395 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 20620/14.11.2019 г. на Е. Ю. Т. и К. К. Т., чрез адвокат Д. К., срещу въззивно определение № 3498/25.10.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 4980/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 21012/13.09.2019 г. по гр.д. № 11122/2016 г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба на жалбоподателите като процесуално недопустима и за прекратяване на производството по делото.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа формулиран конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната страна „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез главен юрисконсулт Л. Й., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима, но не са налице условия за селектирането й, предвид следното:
С въззивното определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд за връщане исковата молба на ищците, поради недопустимост на предявените искове и за прекратяване на образуваното производство. Прието е, че евентуално съединените искове на ищците за прогласяване нищожността на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт № 15, том I, рег. № 317, дело № 14/2009 г. по чл.576 ГПК (договорът не бил прочетен от нотариуса и ипотекарните длъжници – кредитополучатели не били запознати със съдържанието му), респ. – за обявяване на неговата унищожаемост на основание чл. 28 ЗЗД, поради грешка в предмета, са процесуално недопустими, поради отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка – липса на правен интерес от търсената защита. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, с извършването на публична продан на ипотекирания имот всички ипотеки върху него се погасяват. В случая, към датата на предявяване на исковете принудителното изпълнение върху имотите, предмет на ипотечния договор, е приключило – по издадените в полза на банката – кредитор изпълнителни листи е проведена публична продан и постановленията за възлагане са влезли в сила (на 13.06.2016 г.), като имотите са възложени на трети лица. Нито преди, нито в хода на заповедното и изпълнителното производство, ищците не са релевирали възражения, касаещи действителността на договора за ипотека. Исковата молба е заведена след проданта на имотите и влизане в сила на постановленията за възлагане, при което учредената върху тях ипотека се счита за погасена по силата на закона (арг. от чл. 175, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД). При тези обстоятелства, както и при липсата на предпоставки за прилагане на изключението по чл.175, ал. 2 ЗЗД съдът е приел, че възражения за недействителност на ипотека, която е реализирана и погасена са преклудирани, а за ищците липсва правен интерес от предявяване на исковете срещу банката – ответник, тъй като решението по тези искове би било непротивпоставимо на третите лица, придобили имотите от публичната продан.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва изведен от касаторите конкретен правен въпрос, за който да е изложена аргументация, че е обусловил решаващата дейност на въззивния съд и по отношение на който да са осъществени специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за селектиране на частната касационна жалба. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря оплакванията на касаторите по съществото на спора и несъгласието им с крайния решаващ извод на съда. Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е ВКС да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Бланкетното позоваване в изложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, също не може да обоснове селектирането на жалбата.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3498/25.10.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 4980/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.