О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 05.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.01.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 147/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7694/28.11.2014г.,подадена от П. Д. К. и М. К. К.,и двамата от [населено място],против решение №357/28.10.2014г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№406/2014г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №79/14.04.2014г. по гр.д.№3599/2012г. по описа на Добрички районен съд,в частта,в която е отхвърлен предявеният от П. и М. К. иск по член 124,ал.1 ГПК за установяване,че М. И. Ц. и Я. И. Ц. не са собственици на 5/12 идеални части от недвижим имот,находящ се в [населено място],жк”Д.”,[жилищен адрес] и 4,със застроена площ от 121,78кв.м,разположен на две нива,всяко от тях със застроена площ от 60,89кв.м,описан в решението,ведно с избено помещение №6 с площ 8,42кв.м и таванско помещение №10 с площ от 25,96кв.м и 4,062% от общите части на сграда и от отстъпеното право на стоеж върху терена,върху който е изградена сградата и по член 537,ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт №69/2012г., като прекратява производството по делото в тази му част.С въззивното решение се потвърждава решение №79/14.04.2014г. по гр.д.№3599/2012г. по описа на Добрички районен съд в останалата му част,с която се отхвърля иск с правно основание член 30 ЗН,предявен от П. К. против М. И. Ц. за намаляване на дарствените разпореждания,извършени с акт за дарение,обективиран с нот.акт №10,т.VІ,дело №1776/1993г. по описа на Районен съд Балчик,до размера на запазената част на Д. И. Б.,починал на 05.08.2012г.,оставя без уважение искането за допускане на делба на дворно място,целия с площ от 1380кв.м,съставляващо парцел І-264 в кв.10 по плана на [населено място],общ.Б.,ведно с построената в същото къща,допуска съдебна делба между М. И. Ц.,Я. И. Ц. и П. Д. К. по отношение на гореописания недвижим имот,находящ с в [населено място],ж.к.”Д.”,[жилищен адрес] и 4,ап.6,ведно с избено помещения №6 с площ 8,42кв. м и таванско помещение №10 с площ 25,96 кв.м и 4,062% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена,при права както следва:-за М. И. Ц. -1/2 идеална част,за М. И. Ц. и Я. И. Ц.-4/12 идеални части от делбения имот и за П. Д. К. -7/12 от делбения имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба М. И. Ц. и Я. И. Ц.,чрез пълномощника си адвокат И. Ж.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
Въззивният съд е констатирал,че предмет на поисканата от М. И. Ц. и Я. И. Ц. делба с ответницата П. Д. К.,е съсобственият им недвижим имот/описания в молбата апартамент находящ се в [населено място]/,останал в наследство от общия им наследодател И. Д. Б.-поч.07.06.1996г.,като ищцата М. Ц. е негова дъщеря,а ответницата П. Н.-негова внучка,наследила по заместване баща си Д. И. Б.-поч. 05.08.2012г.Съдът е приел за установено,че заявеното за делба жилище,е било придобито чрез включване в ЖСК/нот.акт №61/1995г./,в съсобственост между Д. И. Б./наследодателя на ответницата П. К./ и неговата майка Н. С. Б.-по време на брака й с И. Д. Б./общия наследодател на страните/,с обем на правата по ? идеална част за Д. Б. и Н. Б. и И. Б. в режим на СИО.Съдът е посочил,че към момента на смъртта на общия наследодател И. Д. Б.-наследен от съпругата си Н. Белова и двама низходящи Д. Б. и М. Ц.,към 1996г. апартамента е станал съсобствен между Д. Б. с права 7/12 идеални части/6/12 ид.ч на лично основание и 1/12 ид.ч. по наследство от баща си/,Н. Белова с права от 4/12 ид.части/3/12 ид.ч. по прекратена СИО и 1/12 ид.ч. по наследство от съпруга си/ и М. Ц. с право от 1/12 ид.част по наследство от баща си И. Б.,като впоследствие на 21.09.2012г. с договор за покупко-продажба,обективиран в нот.акт №61/2012г.,Н. Белова продала своите идеални части от процесния имот,на дъщеря си М. Ц.,по време на брака и с Я. Ц..Съдът е посочил,че след смъртта на Д. Б.-поч.05.08.2012г. ,притежаваните от наследодателя на ответницата П. К./негова единствена законна наследница/ 7/12 идеални части от апартамента по силата на наследственото правоприемство преминават в собственост на последната,която от своя страна се снабдила с констативен нотарилаен акт №29,т.23,вх.рег.№20.09.2012г.,за право на собственост по наследство и давностно владение върху целия процесен апартамент.
С оглед на тези обстоятелства съдът е отчел заявеното от П. и М. К. в писмения отговор по исковата молба нарочно искане за установяване със сила на пресъдено нещо в настоящото производство,че М. и Я. К.,не са собственици на 5/12 идеални части от процесния имот,искане на отмяна на основание чл.537,ал.2 ГПК на нот.акт №69/2012г.,като с определение №35 от 23.01.2013г. първоинстанционният съд е приел,че е допустимо сезиран от ответниците с „инцидентен” отрицателно установителен иск,че първоначалните ищци не са собственици на 5/12 ид.части от апартамента,който е с преюдициално значение за делбата и на основание член 210,ал.2 ГПК е отделил разглеждането му в отделно производство и е спрял производството до приключване на спора,като за разглеждане на установителния иск е образувано самостоятелно производство-гр.д.№345/2013г. по описа на Добрички районен съд,прекратено с влязло в сила определение №193/30.04.2013г.Впоследствие, в хода на първоинстанционното производство, с допълнителна молба от 13.11.2012г. П. К. е заявила искане за делба на дворно място с къща,находящо се в [населено място],който наследодателя И. Д. Б.,приживе със съпругата си Н. Б. са дарили на дъщеря си М. Ц.,както и искане по чл.30 ЗН за намаляване на дарственото разпореждане до размера на запазената част на баща й Д. Б..
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че решението в частта по заявения с отговора иск на П. и М. К.,че първоначалните ищци М. и Я. Ц. не са собственици на 5/12 идеални части от апаратмента е недопустимо,тъй като спорът за собственост върху имота,предмет на делбата е включен в делбеното производство само като правоизключващо материално-правно възражение.Освен това въззивният съд е констатирал,че след разделяне на производството с горепосоченото определение,в предмета на настоящото производство са останали само исковете за делба на апартамента в [населено място],по чл.30 ЗН за намаляване на дарственото разпореждане в [населено място] и делбата на същия,като изрично е посочено,че с няма акт на съда за повторно съединяване на двете дела,поради което е стигнал до извода,че като е разгледал иск извън обема на сезирането му,районният съд е постановил недопустимо решение в тази му част.
По отношение на предявения иск по чле 30 от ЗН,с решаващите си мотиви въззивният съд е приел,че правилно същият е отхвърлен от първоинстнационния съд,във връзка с възражението на М. Ц. за погасяването му давност,т.к.искът за възстановяване на запазена част се погасява с изтичане на 5 годишен срок/чл.110 ЗЗД/,който според съда тече от откриване наследството на общия наследодател И. Б.-поч.07.06.1996г.,а не от откриване наследството на Д. Б.-поч.05.08.2012г.,защото е налице упражняване на това право от наследника-П. К. на неупражненото от нейния наследодател Д. Б. право да се иска възстановяване на запазена част,накърнено с дарственото разпореждане на общия наследодател,поради което е приел че към 2001 година правото на наследодателя на ответницата –Д. Б.,за възстановяване на запазената си част е погасено по давност и към момента на смъртта му-2012г.това право не е било в патримониума му.По отношение на имота в [населено място],съдът е приел,че същият не е съсобствен между страните и не подлежи на делба.
С решаващите си мотиви относно заявения иск за делба на процесния апартамент,след анализа и преценка на всички доказателства по делото,съдът е стигнал до извода,че поведението и действията на Д. Б.,а впоследствие и на ответниците К.,не може да се квалифицира като демонстрация на фактически действия по отричане правата на Н. Б. и М. Ц.,респ.демонстриране на намерение да владеят само за себе си припадащите се на двете идеални части от имота.Съдът е посочил,че лисват данни за установяване на фактическа власт,израз на намерението им за своене,изключваща възможността за действия в имота от страна на другия съсобственик,като не съставлява отричане на правото на ищеца фактическото живеене в съсобствения имот,нито заплащането на консумативни разходи и други действия по газификацията и обзавеждането на апартамента,както и извършените ремонтни действия,сами по себе си не представляват намерение за своене,а подобрения в един съсобствен имот,предпоставящи облигационни претенции,поради което е съдът е приел за правилно постановеното решение от първоинстанционния съд,в частта му за допускане на делба на процесния апартамент.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че с решението си /цитирам/:
„съдът си произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката и тълкувателни решения на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.”
В първата част от изложението се навеждат касационни оплаквания,че след като е прекратил проидводството по инцидентния установителен иск,предявен с отговор на исковата молба,то/цитирам/:
” по същество въззивният съд не е разрешил предявения от нас иск и не е осъществил защита и съдействие на имуществените и личните права по смисъла на чл.2 ГПК.По този начин за нас приключва възможността да защити правата си с този иск.
От тук въпроса-Трябва ли въззивният съд да изпълни задължението си по чл.2 на ГПК,след като е длъжен да разгледа и реши всяка подадена от тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.”,като следва и въпроса дали този иск е следвало да се разгледа от първоинстанционния съд,заедно с иска за делба или да се гледа в друго производство.
Съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от възприетото от съда ,с решаващите мотиви,цитирани по –горе,по отношение на този инцитентен отрицателен установителен иск,така изложените аргументи,са неотносими към последните.Съдът е бил десезиран с този иск,поради отделянето му в друго производство,без определение за последващо съединяване,поради което и мотивите на въззивния съд обосновават това произнасяне на съда като недопустимо.Посочената във връзка с това задължителна съдебна практика на ВКС от касатора,също е неотносима към решаващите мотиви на тази част от въззивното решение.
Във втората част от изложението на касаторите,отнасяща се до потвърдителната част на въззивното решение,се твърди че/цитирам/:
„Въззивният съд е постановил решението си,според нас,след превратно тълкуване на фактите по делото,вследствие на което е стигнал до неверни прави и фактически изводи относно елементите на фактическия състав на давностното владение,своенето на имота,отблъскването на владението на собствениците.
Смятаме,че следва да се извърши касационна проверка на въззивното решение по следните материалноправни въпроси:Какви елементи включва фактическият състав на придобивната давност в хипотезата на чл.79,ал.1 от ГПК?Допустимо ли е възражението за придобивна давност да бъде направено от наследник на владелеца,ако самият владелец не се е позовал приживе на давността?Как се прилага презумпцията на чл.69 от ЗС,когато един от собствениците упражнява фактическата власт върху съсобствената вещ и извършва подобрения на последната,разпорежда се с нея,като не се съобразява с правата на останалите съсобственици?Това наличие на съсобственост и съвладение ли е,или е един владелец на целия съсобствен имот?Кога следва да се счита отблъснато владението на невладеещия собственик и недопускането му до имота представлява ли отблъскване на владението?Длъжен ли е въззивният съд при формирането на своите правни изводи да обсъди събраните по делото доказателства,относими към спора и да допусне нови такива при нередовен доклад по чл.146 от ГПК на първоинстанционния съд?”
След което се цитира и прилага в тази връзка задължителна практика на ВКС.
Както вече бе посочено по-горе,касаторът е длъжен да посочи точно и ясно,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение-по см. на т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,като последният не е задължена да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много слежебното начало във вреда на ответната страна.С оглед цитираната почти изцяло втора част от изложението на касаторите,в същата се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото касационният съд ще прецени правилността на обжалваното решение след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.
Освен това,касаторите изискват от ВКС за извърши касационна проверка по формулирани въпроси,отнасящи се до различни хипотези,една част по същество на спора,които при различните случаи се решават конкретно,в зависимост от събраните по делото доказателства и тяхната преценка от съда.Не може да се сочат като правни въпроси,такива,каквито въззивният съд не е разрешавал с постановеното въззивно решение.В такъв случай е налице непосочване на правен въпрос,разрешен от въззивния съд,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните му изводи.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №357/28.10.2014г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№406/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: