О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 05.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Стоилова ч.гр.д. № 683 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба вх. № 413/22.І.2019 г. на адвокат Ж.П. като процесуален представител на Б. Н. В. от [населено място], [община], срещу определение № 20 от 11.І.2019г. по ч.гр.д. № 653/2018 г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено разпореждане № 1027/06.ХІ.2018г. по гр.д. № 289/2018г. на Окръжен съд Разград, с което е върната като недопустима исковата молба на В. за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на основание чл.2б ЗОДОВ.
Ответниците по жалбата Окръжен съд Търговище, Окръжен съд Шумен, Районен съд Шумен и Прокуратурата на РБ не са дали отговори.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, В..С е взел предвид, че производството по делото е по претенцията на жалбоподателката на основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ за осъждане на ответниците да й заплатят солидарно обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в общ размер 80890.84лв. вследствие нарушаване на правото й на разглеждане и решаване на дело по наказателно производство срещу М.К. в разумен срок. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния за недопустимост на предявените искове въз основа на доказателствата по делото и съдържащо се в исковата молба признание, установяващи, че поради подаването му след 6 месечния срок по чл.60а ал.4 ЗСВ е отказано разглеждането на заявлението на ищцата за определяне правото й да получи обезщетение за вреди от нарушаване на това й право по реда на Глава Трета „а” ЗСВ, за което е съставен констативен протокол на ИВСС, съобщен на В. с уведомително писмо на зам.министъра на правосъдието от 24.ІІІ.2015г., получено от нея на 26.ІІІ.2015г. Прието е, че по силата на чл.8 ал.1 ЗОДОВ обезщетение за вреди може да се претендира по реда на този закон, а не по общия ред. Условие за допустимост на такъв иск по приключени производства е изчерпване на административната процедура по Глава Трета „а” ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Съгласно пар.9 ПЗР на ЗИДЗОДОВ /ДВ бр.98/2012г./ право да подадат заявления за обезщетение по реда на Глава Трета „а” ЗСВ в 6 месечен срок от влизането му в сила имат и лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към датата на влизане в сила на закона и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяване на окончателния акт. Тъй като по преписката не се е развило административно производство за определяне правото на В. да получи обезщетение по чл.2б ЗОДОВ, което в настоящата хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, ищцата няма право на такъв иск и образуваното по него производство е недопустимо.
В изложението си като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторката сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „следва ли да се счита за изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а” ЗСВ като положителна процесуална предпоставка, предвидена в чл.8 ал.2 ЗОДОВ, за предявяване на иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, когато административната процедура по същество не е била проведена поради просрочие на искането до министъра на правосъдието”, който бил от значение за развитие на правото. Според касаторката административната процедура е изчерпана както в случай, че не бъде постигнато споразумение, така и в случаите, когато провеждането на такава по същество е невъзможно поради просрочие на искането до административния орган.
ВКС на РБ намира, че не е налице предвиденото в закона и твърдяно от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Според задължителната практика на ВКС, обективирана в т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен от въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството или в обществените условия промени. Съгласно т.1 от тълкувателното решение касаторът следва да обоснове наличието на общото и на допълнителното основания за допускане на касационно обжалване, като бланкетното позоваване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя допускането.
В разглеждания случай касаторката не сочи и не обосновава наличие на някоя от хипотезите, относими към твърдението й, че поставеният въпрос е от значение за развитие на правото. Според настоящия състав разпоредбата на чл.8 ал.2 ЗОДОВ по ясен и непротиворечив начин предвижда, че гражданите и юридическите лица имат право на иск по чл.2б ЗОДОВ по приключени, какъвто е разглеждания случай /а не по висящи/ производства само при проведена административна процедура и непостигане на споразумение по реда на Глава Трета „а” ЗСВ. Възможност за постиганe или непостигане на такова споразумение е налице само при разглеждане на заявлението на заинтересованото лице по същество, а това предполага подаването му в 6 месечния срок от приключване на съответното производство с окончателен акт, предвиден в чл.60а ал.4 ЗСВ. Освен това, разрешение, че изчерпана административна процедура по смисъла на чл.8 ал.2 ЗОДОВ означава започнала такава и приключила с акт по чл.60е ЗСВ – с отхвърляне на заявлението като неоснователно /когато продължителността на производството не надхвърля разумния срок или забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов процесуален представител/ или с определяне размер на обезщетение и предложение за сключване на споразумение със заявителя за изплащането му, както и че провеждането на тази процедура и непостигането на споразумение по нея е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл.2б ЗОДОВ, вече е дадено от ВКС с решения по гр.д. № 3053/2014г. ІІІ ГО, по гр.д. № 5721/2015г. ІІІ ГО, с определения по ч.гр.д. № 2532/2017г. ІІІ ГО, по ч.гр.д. № 2927/2014г. ІV ГО и др. Приема се в тези съдебни актове, че уредбата предвижда производството по обезщетяване като едно цяло, включващо административна и съдебна част, и че до съдебната се стига само ако пострадалият остане недоволен от предложения му размер обезщетение. В такъв смисъл е и практиката на ВАС във връзка с упражнявания контрол върху актовете на органа по чл.60е ЗСВ, с които са оставени без разглеждане, в т.ч. поради подаване извън срока по чл.60а ал.4 ЗСВ, заявления по чл.60а ЗСВ /обективирана например в определения по адм.д. № 2489/2014г. и по адм.д. № 740/2014г./.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното в настоящото производство определение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20 от 11.І.2019г., постановено по ч.гр.д. № 653/2018г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: