1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 08.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3363 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано e по касационна жалба на Р. Т. Г., чрез адвокат Н. К., срещу въззивно решение № І-23/06.04.2017 г. по в.гр.д. № 128/2017 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 48/26.02.2014 г., поправено с решение № 174/28.07.2014 г., по гр.д. № 550/2013 г. на Районен съд Поморие в частта, в която е уважен предявения иск на П. Г. Х. против Р. Т. Г. за сумата от 9838 лева, платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 26.07.2011 г. до изплащане на сумата. Въззивното решение е постановено след връщане на делото от Върховния касационен съд поради произнасяне по нередовна искова молба – съгласно указанията в т.5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на въззивното решение, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане н азакона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
От ответника по касационната жалба П. Г. Х., чрез адвокат С. И. от САК, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите с твърдения, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира разноски пред настоящата инстанция.
От подпомагащите страни [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК], не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с направените уточнения в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът претендира сумата от 9838 лева, която е заплатил въз основа на договор за строителство от 26.04.2006 г. „за присъединяване и откриване на индивидуални партиди” към Е. на девет обекта в изградената сграда, но поради бездействието на изпълнителя сам е платил дължимата сума на Е. България, поради което предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, за връщане на сумата, с която ответникът се е обогатил за негова сметка. Съдът е приел също, че между ищеца и ответника, упражняващ търговска дейност под фирмата [фирма] е сключен договор за строителство, съдържащ уговорката, че таксите за откриване на индивидуални партиди са за сметка на собствениците на обекти, за което ищецът е платил 9838 лева и е съставена разписката от 01.08.2008 г., подписана от ответника При тези фактически обстоятелства, въззивната инстанция приема, че платената сума за откриване на индивидуални партиди е получена от ответника на отпаднало основание, поради което претенцията на ищеца е основателна.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице изискванията за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните от касатора въпроси не покриват нито общите, нито допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставените въпроси по т.1 и т.2 от изложението на касатора за вида и последиците на сключения договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа по реда на отменените текстове по чл.18 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. и чл.24 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. не обуславят изхода на делото и крайните изводи на съда, тъй като не са били обсъждани в обжалваното решение, поради което са неотносими. По отношение на повдигнатия въпрос в т.3 – как следва да се тълкува текстът на разписката от 01.08.2008 г., също не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото въпросът е фактически, а не правен и отговорът му е свързан с правилността на обжалваното решение и конкретните обстоятелства по настоящото дело. По своето съдържание този въпрос представлява довод за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорът на последния въпрос в изложението на касатора – чия е доказателствената тежест да установи по безспорен начин основателността на възражението, че сумата е била върната на ищеца с друга разписка от същата дата /за 4000 евро/, е даден в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Въззивният съд по същество е приел за доказано, че ответникът е получил сумата от 9838 лева – такси за присъединяване и откриване на индивидуални партиди към Е., но не е изпълнил задължението си към ищеца, да открие индивидуални партиди за обектите му в сградата, поради което се е обогатил за негова сметка. Съдът е преценявал възраженията на ответника и доводите му за връщане на част от платената сума, с оглед на конкретно установените по делото обстоятелства и изводите на вещото лице, че само половината от дължимите такси за присъединяване към електроразпределителната мрежа е била заплатена от ответника и тази сума не включва таксите за откриване на индивидуални партиди за обектите на ищеца, а при липсата на безспорни доказателства, че сумата е била върната, възражението на ответника е отхвърлено като несъстоятелно. При тези мотиви на въззивната инстанция, поставеният въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в съдебната практика се приема, че при съдебен спор на основание чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него не е лишено от основание, т.е съществува причина за разместването на благата, която му дава право да задържи полученото. Когато ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало (решение № 161 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 564/2012 г. на ВКС, ІV г.о.).
В случая, липсват аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретните норми във връзка с разпоредбите на чл.55, ал.1 ЗЗД, поради което не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Г. Х., чрез адвокат С. И. от САК, е поискал разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-23 от 06.04.2017 г. по в.гр.д. № 128/2017 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА Р. Т. Г. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на П. Г. Х., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат С. И. от САК, разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.