2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 08.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4703 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „Тийм тур”ЕООД [населено място] чрез адв.К. Б. срещу решение № 494 от 28.02.18г.по в.гр.дело № 2192/17г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 3378 от 25.04.16г.по гр.дело № 9234/12г.на Софийски градски съд.С него е отхвърлен предявения от същата страна против Народно събрание на РБ, Върховен административен съд и Национална агенция за приходите иск за осъждането им да заплатят солидарно сумата от 841 813.50 лв,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от липса на процесуален регламент за възстановяване на недължимо платен ДДС,ведно със законната лихва от 9.07.07г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешени от въззивния правни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, също и решени в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз,както следва:1. Кое лице е легитимирано да иска възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност, в хипотезата на начисляването му по реда на чл.131 от Закона за ДДС и при пълно погасяване на дълговете към кредиторите – съдебният изпълнител,който е начислил и внесъл данъка от имуществото на длъжника, длъжникът, който реално е платил данъка със средства,получени от публична продан на неговия имот или купувачът по публичната продан; 2. При преценката на въпроса дали сградата е „нова” за целите на облагането с ДДС, допустимо ли е да бъде използван критерият, въведен в чл.5 б.”б” от § 1 от ДР на ЗДДС, а именно „датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на ЗУТ”,без оглед на фактическото обитаване и ползване на сградата; 3.Когато се претендира нарушение на чл.4 § 3 от Д., необходимо ли е жалбоподателят да се позовава на нарушение на конкретна правна норма на правото на ЕС или може да се позове на принцип; 4.От значение ли е за преценката на основателността на иск по чл.4 § 3 от Д., обстоятелството дали ищецът е предприел „изчерпване” на други средства за защита на правата си,преди да потърси правото си на обезщетение от държавата за вреди от допуснато нарушение на правото на ЕС,т.е.представлява ли необходимостта от „изчерпване”на другите средства за защита материално – правна предпоставка за ангажиране отговорността на държавите – членки по чл.4 §3 от Д.; 5.Преодолим ли е от въззивната инстанция порокът на първоинстанционното решение, постановено след провеждането на съдебен процес по процесуалния ред на ЗОДОВ, без задължителното участие на контролиращата страна по чл.10 ЗОДОВ – представител на Прокуратурата на РБ.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, намира,че от значение за изхода на спора е отговорът на въпроса : „По кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди ,причинени от нарушаване на правото на ЕС”, по който е образувано за разглеждане ТД № 2/2015г.на ВКС и ВАС,поради което и на основание чл.292 ГПК следва да се спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.дело № 4703/18г.по описа на ІV г.о.на ВКС до приемане на тълкувателно решение по ТД № 2/15г.на ВКС и ВАС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.