О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№102
гр. София, 09.03.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 60253 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение № 447 от 11.03.2016г. постановено по т.д. № 5207/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 996 от 18.06.2015г. на Софийски градски съд по т.д.№ 8232/2013г. за осъждане на касатора на основание чл. 240 ЗЗД да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 30 000 лв., представляваща заем, предоставен на 09.03.2009г., ведно със законната лихва върху нея от завеждане на делото 12.12.2013г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата 13 843,32 лв. обезщетение за забава за периода от 01.07.2009г. до 01.12.2013г.
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не се е произнесъл по наведените възражения относно допустимостта на свидетелски показания, относно извършването на превода на сумата 30 000лв. 21 дни преди сключване на договора за кредит и относно преценката на счетоводната експертиза, която установява, че преведената сума не се отнася за този кредит. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси: 1/ може ли сума, която е предадена на 09.03.2009г., 21 дни преди да бъде сключен договора за заем от 31.03.2009г., да се счита за дадена в изпълнение на договора. 2/ може ли съдът да основава решението си на свидетелски показания, които не са допустими по чл. 164, ал.1,т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка допустимостта на жалбата е необходимо да се отчетат следните обстоятелства: По време на въззивното производство е установено, че срещу ответника по иска [фирма] е започнало производство по несъстоятелност като е постановено решение по чл. 630, ал.1 ТЗ. Съдът е разпоредил за съдебното заседание на 22.02.2016г. да се призове назначения синдик на дружеството; синдикът А. се е явил в съдебното заседание и е заявил, че не възразява да се даде ход на делото. При тези обстоятелства въззивният съд е постановил обжалвания акт. От извършената от настоящия съд справка в Търговския регистър е видно, че с решение от 26.10.2015г. на Софийски градски съд по т.д. № 9184/2012г. е открито производство по несъстоятелност на [фирма] с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2012г., като е назначен синдик В. А., а понастоящем от 14.07.2016г. постоянен синдик е А. Ц. Г. от [населено място], [улица], ет.1, ап.3. С решение от 15.06.2016г. на основание чл. 710 ТЗ длъжникът е обявен в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите му; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото и започване на осребряване на имуществото. Синдикът е изготвил списък на приетите вземания, публикуван на 09.02.2016г., където под № 4 фигурира вземането на [фирма] по договор за заем с главница 30 000лв. и обезщетение за забава 13 843,32лв., което вземане е необезпечено. С определение №3792 от 13.07.2016г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания, като е оставил без уважение възраженията на длъжника, включително и срещу вземането на [фирма], произтичащо от договора за заем.
При горните обстоятелства е видно, че към момента на постановяване на въззивното решение е било налице основание за спиране на производството на основание чл. 637, ал.1 ТЗ, което въззивният съд е игнорирал. Понастоящем основанието за спиране е отпаднало, доколкото вземането е включено в списъка на приетите вземания, но срещу него е подадено възражение от страна на длъжника – чл.637, ал.3, т.3 ТЗ. С оглед на това разглеждането на делото следва да продължи. Касационната жалба е подадена на 09.05.2016г. от управителя на дружеството, като към този момент той не е бил лишен от правото да управлява и представлява дружеството. Препис от жалбата е връчен на синдика. Съобразно горното касационното производство е допустимо.
Искът е по чл. 240 ЗЗД досежно сумата 30 000лв. главница, която ищецът [фирма] е превел по сметка на ответника [фирма] на 09.03.2009г., а на 30.03.2009г. между страните е сключен договор за заем за сума в същия размер за срок от три месеца. Спорът е съсредоточен върху това дали сумата, която е преведена по сметката на ответника преди подписване на договора, с посочено основание „захранване”, е същата сума, за която е уговорено предаването й в заем по силата на по-късно сключения договор. Съдът е взел предвид събраните гласни доказателства, които установяват създадените между страните търговски отношения и практики, и е приел, че преводът е осъществен именно във връзка с уговорения заем. Досежно допустимостта на свидетелските показания съдът е изтъкнал, че при наличие на писмен документ за предаване на сумата, няма пречка останалите елемента на договора да се установяват със свидетели. Поради това е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска.
При преценка на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос, формулиран от касатора, е: може ли сума, която е предадена на 09.03.2009г., 21 дни преди да бъде сключен договора за заем от 31.03.2009г., да се счита за дадена в изпълнение на договора. Видно, че въпросът е свързан с конкретните фактически обстоятелства по спора и не представлява общозначим и принципен правен въпрос, какъвто има предвид чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При все, че съдът няма задължение да преформулира и обобщава поставения въпрос, видно, че се поставя проблема дали може сума, която е предадена от едната страна на другата, без конкретно основание, да се счита дадена на основание договор за заем, сключен след предаване на сумата. Очевидно е, че отговорът на такъв въпрос не може да е еднозначен, а е свързан с тълкуване на конкретните уговорки между страните и създадените между тях търговски отношения. Решаващият съд е следвал именно този подход – извършил е преценка на събраните доказателства и е счел, че договорът е сключен за сумата, която вече е била преведена на заемополучателя. Правилността на този извод не може да бъде проверявана в рамките на производството по чл. 288 ГПК.
Вторият въпрос касае допустимостта на свидетелски показания досежно обстоятелства по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК. Даденото от съда разрешение, че когато предаването на сумата е установено с писмен акт, то свидетелски показания са допустими досежно останалите елементи на договора, включително и за основанието, е съобразено със създадената практика по чл. 290 ГПК – Решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о., Решение № 41 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 312/2012 г., IV г. о., Решение № 524 от 28.12.2011г. по гр.д. № 167/2011г. на ІV г.о., като последното е приложено от касатора.
Не на последно място, спрямо нито един от въпросите не е мотивирано основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като не е обоснована някоя от проявните форми на това основание, както те са разяснени в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а именно: въпросът е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Предвид изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство в размер на 1500 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №447 от 11.03.2016г. постановено по т.д. № 5207/2015г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на [фирма]/в несъстоятелност/.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/, ЕИК [ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 1500/хиляда и петстотин/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: