3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
София, 18.07.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №238 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 02.12.2011г., постановено по гр.д. №7363/2011г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 04.10.2010г. по гр.д.№56271/2010г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от З. С. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба З. С. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от З. С. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на служителката е незаконосъобразно. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е погасен по давност.
По поставения от касатора въпрос: „за значението с оглед прекратяването на трудово правоотношение с работодателя /с дисциплинарно уволнение/ на обстоятелството, че междувременно работникът или служителят е започнал да работи по основна работа при друг работодател, с когото е установил последваща трудовоправна връзка”, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на разпоредбите на чл.195, ал.2 и ал.3 КТ, вр. чл.335, ал.2 КТ има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /решение №283 от 06.04.2010г. по гр.д.№5078/2009г., решение №39 от 09.02.2012г. по гр.д.№410/2011г. на ВКС, ІІІг.о., решение №35 от 07.05.2012г. по гр.д.№1877/2010г. на ВКС/ по въпросите: от кой момент изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание на работника поражда правно действие и дали датата на узнаване от работника на наложеното дисциплинарно наказание уволнение може да се счита за начало на срока по чл.194, ал.1 КТ. Прието е, че дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл.195, ал.3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание – изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено. В разгледания в първото решение случай това е станало с връчване на трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя /чл.347 КТ/. В нея задължително се вписват датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение /чл.349, т.8 КТ и чл.350, ал.1 КТ/. В разглеждания случай въззивният съд след преценка на становищата и доводите на страните и съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел за установено, че дисциплинарното уволнение е наложено от деня на връчване на заповедта за уволнение чрез нотариус. Правилността на тези изводи не може да бъде преценявана в производството по допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 200лв. – за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е молба от частен съдебен изпълнител Р. М. В. с рег.№790 и район на действие СГС, за превеждане след приключване на делото на сумата по внесеното обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение по гр.д.№7363/2011г. на СГС, по сметка на частния съдебен изпълнител за удовлетворяване вземането на взискателя З. С. С. по изп.д.№20107900401673 по описа на ЧСИ.
Касаторът [фирма] с преводно нареждане/вносна бележка от 19.01.2012г. е внесъл обезпечение в размер на 1740лв. по специалната сметка на Върховния касационен съд, за спиране изпълнението на въззивното осъдително решение.
С определение от 28.02.2012г. изпълнението на въззивното решение е спряно.
С настоящото определение не е допуснато касациионно обжалване на въззивното решение.
Видно от постъпилото искане на съдебния изпълнител, изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по първоинстанционото дело.
С оглед изхода на делото, постъпилото искане и висящността на изпълнителното производство, сумата следва да бъде внесена по сметката на съдебния изпълнител, тъй като предназначението й е да служи за обезпечение на това вземане.
Предвид изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките за превеждане на сумата на обезпечението от специалната сметка на ВКС по посочената от частния съдебен изпълнител банкова сметка, който е компетентен да прецени и това дали остава разлика за освобождаване и връщане на длъжника.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.12.2011г., постановено по гр.д. №7363/2011г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на З. С. С. сумата 200лв.- разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ПРЕВЕДЕ по посочената от частен съдебен изпълнител Р. М. В. с рег.№790 и район на действие СГС, банкова сметка в писмо вх.№2471/2012г. по изп.д.№20107900401673 по описа на същия частен съдебен изпълнител, внесената от [фирма] сума в размер на 1740лв. – обезпечение по чл.280, ал.2, т.1 ГПК по специалната сметка на Върховния касационен съд, за спиране изпълнението на въззивното решение от 02.12.2011г., постановено по гр.д. №7363/2011г. на Софийски градски съд.
Копие от настоящото определение, искането на частния съдебен изпълнител и копие от вносна бележка да се предадат в счетоводството на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: