2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1020
София, 02.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 406 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
И. С. П. и С. С. П. са обжалвали въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 424 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 589/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците К. Мечкарски и М. М. са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от К. П. Мечкарски и М. Д. М. против И. С. П. и С. С. П. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК като е прието за установено , че ищците са собственици на гаражна клетка с две врати в пристройката към триетажната жилищна сграда , построена в УПИ V-1962 кв.274 по действащия план на [населено място].
В. съд е приел, че ищците са доказали правото на собственост на спорния имот , а ответниците не са доказали придобивното основание на своята наследодателка – давност , съответно и придобиването на собствеността по давност от тях на лично основание като добросъвестни владелци след закупуването на имота.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по материалноправния въпрос относно обема на учреденото право на строеж с нот.акт № 172/1989г. К. се позовават на решение № 208 /1995г. на ВКС, І г.о. и решение № 602/1993г. на ВКС, І г.о. според които обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или административния акт за неговото учредяване като твърдят, че в случая неправилно е прието, че гаражната клетка е в обема на правото на строеж , учредено и прехвърлено с нот.актове № 172/1989г. и 84/1991г. – следвало е да бъде придобита от собственика на терена, но е придобита по давност от праводателя на ответниците. Съдът по настоящото дело е обсъждал съдържанието на договора за учредяване на правото на строеж с цел разкриване на действителната воля на страните по него като е преценявал и предвижданията по архитектурния проект и не е игнорирал разпоредбата на чл.20 ЗЗД, поради което твърдяното противоречие не е налице.
Няма противоречие между обжалваното решение и цитираните от касаторите решения по въпроса към кой момент следва да е налице добросъвестността на владелеца по смисъла на чл.70 ЗС. Разпоредбата е ясна и винаги е била тълкувана от ВКС в смисъл, че добросъвестността на владелеца се предполага до доказване на противното и се преценява към момента на установяване на владението. В разглеждания случай съдът не е отрекъл добросъвестността на купувачите при сключването на договора, приел е, че не е доказана пълна фактическа власт на ответниците върху спорната половина от гаража, както и че владението не е отговаряло на изискванията на закона да е постоянно, несъмнително и непрекъснато, а изводът за узнаването на порока на покупко продажбата в по-късен момент е само допълнително съображение, изложено както сам е посочил съда за пълнота. Съгласно разясненията на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК правният въпрос, който се поставя в изложението по чл.280 ал.1 ГПК трябва да е обусловил крайните изводи съда. Ето защо за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК е без значение и поставеният въпрос за разпределяне на доказателствената тежест между страните във връзка с презумпцията по чл.70 ал.2 ЗС , каквато съдът не е възложил в тежест на ответниците –касатори. Изложените съображения за нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и необосноваността на решението представляват отменителни основания по чл.281 ГПК и покриват съдържанието на касационната жалба. Правният въпрос, поставен в изложението за допускане на касационното обжалване трябва да е свързан с тълкуването на закона, а не с решаващата дейност на съда, защото правилността на решението не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК – ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на
Благоевградския окръжен съд № 424 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 589/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: