ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1020
София, 02. ноември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2704 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 234/06.03.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 275/2017, с което отменено решение № 3901/16.12.2016 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 6914/2016, като са отхвърлени исковете за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Г. А. П., представляван от адв. П. Т. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение и по-специално за задължението на работодателя да посочи времето на извършване на дисциплинарните нарушения, когато се твърди, че са системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, за задължението на съда да прецени съответствието на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения съгласно чл. 189 КТ, както и по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест на работодателя за установяване на извършеното деяние, обстоятелствата, при които е извършено, съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно наказание, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие и прилага практика на ВКС.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], представляван от юрк. М. Г., я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и са разрешени в съответствие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е работил при ответника като „Разливач, метал (рафиньор)“, в участък „Рафинерия и рециклинг“. С оспорваната заповед № 06/28.03.2016 му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ „системни нарушения на трудовата дисциплина“ и „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“, установени с доклад на комисия, назначена със заповед на работодателя, а именно: 1) в три работни дни/смени – 26.02.2016 г., 27.02.2016 г. и 02.03.016 г. е работил без задължителните за носене/използване лични предпазни средства, а именно шапка филцова/каска, очила и маска, като неизползването им води до злополуки; 2) в посочените три работни смени е пушил на работното си място „Рафинационно К-4, 40“, което е било закрита зона и не било от регламентираните обособени места за тютюнопушене, съгласно заповед на работодателя. Въззивният съд е приел, че е установено извършването на дисциплинарните нарушения, което е признато и в обясненията на ищеца. Не е споделен изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея е точно посочено и времето на извършването на нарушението (на трите дати). Съдът е взел предвид констатациите в доклада на комисията, установила нарушенията и показанията на разпитаната свидетелка, според които по време на видеонаблюдението е констатирано, че ищецът е пушил на нерегламентирано място – работна площадка, на която се рафинира и лее олово, както и че почти през цялото време и в трите смени е без лични предпазни средства, като те са били извършвани почти през цялото работно време на посочените три работни смени, поради което е счел, че не е нужно да се изисква посочването на конкретен времеви интервал. Въззивният съд е приел, че извършените нарушения са системни и от различен вид, като законът не изисква всяко едно от тях поотделно да е тежко, достатъчен е фактът, че са извършени системно, освен това с оглед последиците за живота и здравето на работника е предпоставка за възникване на събитие, водещо до сериозни последици за здравето и живота му. Прието, че пушенето безспорно създава опасност от настъпване на трудова злополука поради отклоняване на вниманието на работника, който, за да управлява технологичните съоръжения, следва да използва и двете си ръце, като същевременно създава потенциална опасност от възникването на пожар или експлозия, които биха могли да засегнат здравето и живота на широк кръг лица, особено с оглед специфичния характер на работата в предприятието. Взето е предвид и обстоятелството, че в писмените си обясненията ищецът видимо е неглижирал тежестта на нарушенията, които са извършени умишлено, а според него дори донякъде оправдано – „каската го изпотява“, а „определените места за пушене са далече“, т.е. за него свалянето на личните предпазни средства, пушенето по време на работа на нерегламентираните за това места е нещо нормално, а не нарушение на трудовата дисциплина, от което въззивният съд е стигнал до вероятния извод, че ищецът е допускал подобни нарушения и преди. Като ирелевантен е приет изводът на първоинстанционният съд, че уволнението всъщност е за друго нарушение, а именно опит за кражба на сребърна пяна, доколкото същият почива на предположения, а процесните нарушения безспорно са извършени и сами по себе си са достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен до посочи кога е извършено нарушението най-общо и с оглед съобразяването на давността за налагане на дисциплинарното наказание, като и че в тежест на работодателя е да докаже извършването на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, както и неговата противоправност, а съдът е длъжен да прецени тежестта на нарушението и съответства ли тя на наложеното дисциплинарно наказание.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 234/06.03.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 275/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.