О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1021
София,12.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 206 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], представлявана от кмета С. А., чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. С., против въззивно решение № 1564 от 11.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2750 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 2653 от 13.08.2010 г., постановено по гр.д. № 2631/2010 г. на Пловдивския районен съд, 11 с-в, са уважени предявените от С. И. С. от [населено място] против касатора, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Касаторът поддържа, че въззивното решение, с което са уважени предявените срещу него искове за защита срещу незаконно уволнение, е неправилно, поради необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че решението на въззивният съд е в противоречие с практиката на ВКС, а разрешаването на поставените правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с наведените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, е изведен материалноправен въпрос, а именно – за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник, който не отговаря на променените изисквания за изпълнение на длъжността, при спазване разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. В подкрепа на твърденията си, касаторът е посочил, но не е представил съдебна практика, на която въззивното решение противоречи, а именно – решение № 1716/2000 г. на ІІІ г.о. и решение № 197 от 25.03.1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., което не следва да бъде зачетено с оглед разрешението дадено в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й. Макар да е заявил, че основанието е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са посочени като противоречива практика решения на отделни състави на ВКС, то предвид посочената по-горе точка на ТР № 1/2010 г., се касае за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, С. И. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. С. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че за да бъде прекратен трудовият договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е необходимо работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, в случаите, когато има промяна на всички други изисквания за изпълнение на работата, с изключение на промяна в изискването за образование и професионална квалификация, при наличието на която промяна ще е налице прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Преценката какви изисквания да въведе работодателят не подлежи на съдебен контрол, но се изисква добросъвестно упражняване на това право, в противен случай уволнението е незаконно. В тази връзка съдът е приел, че при съпоставка на двете длъжностни характеристики на ищцата от 28.12.2006 г. и от 13.10.2010 г., за която се твърди, че съдържа промяна в изискванията за изпълнение на длъжността, практически няма промяна в тези изисквания, поради което уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ се явява незаконосъобразно.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, тъй като въпросът за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник, който не отговаря на променените изисквания за изпълнение на длъжността, при спазване разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е формулиран твърде общо и ако изводите на съда за незаконосъобразност на извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ са неправилни, това е основание за касиране на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като посочване само на предмета на делото, не осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция на касационните жалби относно конкретни, от значение за изхода на делото материалноправни или процесуалноправни въпроси. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1564 от 11.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2750 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 37452 от 03.12.2010 г. на [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: