1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1021
София, 21.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1170/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез адвокат В. Ц. против въззивно решение на В. окръжен съд № 717/3.06.2010 г. по гр. д. № 756/2010 г., с което е потвърдено решение на В., 31-ви с-в № 904/18.03.2010 г. по гр. д. № 910/09 г. в частта, с която е осъдено [фирма],[населено място] да заплати на Х. Р. М. ЕГН [ЕГН] от с. гр. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от настъпила на 5.04.2008 г. трудова злополука на основание чл. 200, ал. 3 вр. чл. 200, ал. 1 КТ със законна лихва от датата на сезиране на съда до окончателното й заплащане, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 632.81 лв. лихва за забава върху главницата от 5000 лв. за периода от 5.04.2008 г. до 28.01.2009 г./дата на исковата молба/.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че случаят е разгледан в противоречие с практиката на Върховния съд по прилагането на материалния закон относно обема на отговорността, като не е признато съпричиняване от страна на ищеца за възникване на процесния инцидент и не е приета проявена от него груба небрежност с влизане раздразнен в помещение в условия на реконструкция и ремонт без да съобрази вида на капака и неговия временен характер. Посочени са Р. № 5/2.02.1995 г. по гр. д. № 565/94 г., ВС, ІV г. о. и Р. № 792/6.12.1988 г. по гр. д. № 674/88 г., ВС, ІV г. о. Изложени са и оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения-игнориране на оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение, поради преждевременно произнасяне в определение по допускане на обезпечение; необсъждане на оплакване за обема на отговорността на работодателя във връзка с недоказване от ищеца размера на претърпените неимуществени вреди; неразгледан довод, че раздразнението у ищеца е предизвикало емоционално състояние, което е допринесло до голяма степен за максимално причиняване на вредоносния резултат. Счита, че разглеждането на казуса по отношение проявената от ищеца груба небрежност е предпоставка за развитието на правото и има значение за точното прилагане на закона-чл. 200 КТ вр. чл. 45сл. ЗЗД.
За ответника по касация Х. Р. М. чрез адвокат М. А. жалбата е оспорена като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че на 4.05.2008 г. в края на работния ден при почистване на слабо осветен склад на дружеството ищецът пропаднал в отвор, покрит с дъски, сковани като капак, в резултат на което получил счупване на големия туберкул на дясна раменна кост и разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица и е бил в състояние на временна неработоспособност в продължение на 67 дни. Злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Налице е обективната отговорност за работодателя за обезщетяване на пострадалия при трудова злополука работник по чл. 200 КТ. За да определи обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 5000 лв. съдът е отчел вида, характера и тежестта на причинените увреждания, обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота и състояние на временна неработоспособност за период от 67 дни с ползване на чужда помощ за обслужването, наличието на остатъчни явления след отзвучаване на травмите и за бъдеще-болки при определени атмосферни условия и при физическо натоварване и възрастта на пострадалия. Във връзка с възражението на ответника за намаляване на отговорността на основание чл. 201, ал. 2 КТ съдът е приел, че по делото не е установена допусната от пострадалия груба небрежност в причинна връзка с вредоносния резултат. Съдът е отчел взетите от работодателя мерки за обезопасяване на отвора, в който е паднал работника, които са преценени като недостатъчни и адекватни, за да се предотврати настъпването на инцидента.
Изводът на съда за неприемане проявена от пострадалия работник груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ не противоречи на практиката на Върховния съд и в частност с посочените от касатора и приложени решения на Върховния съд. Р. № 5/2.02.1995 г. по гр. д. № 565/94 г., ВС, ІV г. о. касае приложението на чл. 200 КТ във връзка с разпоредбите на чл. 45сл. ЗЗД по отношение началната дата на дължимата върху обезщетението за вреди лихва, като е прието, че лихвата се дължи от датата на увреждането, а не от момента на предявяването на иска. С Р. № 792/6.12.1988 г. по гр. д. № 674/88 г., ВС, ІV г. е прието, че съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на предприятието се намалява, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, която е налице, когато работникът е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но се е надявал да ги предотврати. В конкретния случай съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ при липса на данни за допусната от страна на пострадалия груба небрежност в причинна връзка с вредоносния резултат, настъпил поради недостатъчно и адекватно обезопасяване на намиращ се на пода на работно помещение отвор.
Доводът за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, така както са описани в изложението, съставлява касационно основание за отмяна на решението, поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не е относим към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Неоснователен е доводът, че разглеждането на казуса по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е понятие с изяснено съдържание и по прилагането на нормата има трайно установена съдебна практика. Тезата на касатора, че в момента на злополуката ищецът е бил в раздразнено състояние от възложената му в края на работния ден работа и че това му емоционално състояние е обусловило проява на груба небрежност и настъпване на вредоносния резултат се поддържа за първи път в касационната жалба, поради което не се поставя на обсъждане.
Неоснователен е доводът, че въззивното решение не съдържа обсъждане относно размера на присъденото обезщетение. Вярно е точно обратното. Видно от мотивите на решението при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид всички конкретни обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, с което са изпълнени изискванията на ППлВС № 4/1968 г.
Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение № 717/3.06.2010 г. по гр. д. № 756/2010 г. по касационна жалба на [фирма],[населено място], бул. „В. В.” № 281, ап. 12, ет. 4 чрез процесуален представител адвокат В. Ц..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: